библия за младежи - Старият Завет - Времето на пророците

Мъдростта на Соломон

Историята на Спасението

Мъдростта на Соломон

Цар Соломон отиде да принесе жертва в Гаваон, защото там беше главният жертвеник. И там принесе хиляда всесъжения. В Гаваон Господ му се яви през нощта насън. Бог рече: „Искай, каквото пожелаеш ще ти дам!“

Соломон отговори: „Ти стори велика милост на Твоя раб и мой баща Давид. Защото той ходеше пред Тебе в истина и правда и с искрено сърце. Ти му запази тази велика милост и му подари син, който да седи на престола му и до днес. Днес, Господи, Боже Мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давид, но аз съм малко момче и не зная как да управлявам. Твоят раб е сред народа, който си избрал, народ тъй многоброен, че не може нито да се преброи, нито да се пресметне. Дай на Своя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е зло. Защото кой може да управлява този многоброен Твой народ?“

Тези думи бяха угодни на Господ, понеже Соломон поиска точно това. И Бог му каза: „Задето не поиска за себе си дълъг живот и богатство и не поиска душите на твоите врагове, а поиска разум, за да умееш да съдиш, Аз ще сторя по думата ти. Ето, давам ти мъдро и разумно сърце, така че подобен на тебе не е имало преди, а и след тебе няма да се издигне. Това, което ти не поиска, Аз ти давам – богатство, слава, така че няма да има подобен на тебе между царете през всички твои дни. Ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както правеше твоят баща Давид, ще ти дам и дълъг живот.“

Соломон се пробуди и разбра, че това беше сън. Той се върна в Йерусалим и застана пред ковчега на завета с Господ. Принесе всесъжение, извърши мирни жертви и даде голямо угощение на всичките си служители.

 

Мъдрата присъда на Соломон

Веднъж при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него. Едната от жените каза: „О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. Аз родих дете, а след три дни роди и тя. Ние бяхме заедно и при нас нямаше никакъв външен човек. Само ние двете бяхме в къщата. През нощта умрял синът на тази жена, защото тя бе легнала върху него. В полунощ станала и взела моя син, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го сложила до гърдите си. А своя мъртъв син поставила до моите гърди. Сутринта станах да накърмя детето, но то беше мъртво! Но когато на зазоряване се взрях в него, тогава видях, че това не беше моят син!“

Но другата жена каза: „Това не е истина! Моят син е живият, а твоят син е умрелият!“

Първата жена й отговори: „Това не е истина! Твоят син е умрелият, а моят е живият!“

Така те се препираха пред царя.

Тогава Соломон проговори: „Тази казва: моят син е живият, а твоят е умрелият, а онази казва: това не е истина, твоят син е умрелият, а моят син е живият. Дайте ми меч!“

Донесоха на царя меч, а той рече: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата!“

Тогава жената, на която беше живият син, се развълнува от жалост и сърцето й се сви. Тя се обърна към Соломон с думите:

„Господарю мой! Дайте й детето живо, само не го убивайте!“

А другата жена казваше: „Нека да не бъде нито мое, нито твое, разсечете го!“

Тогава царят рече: ,Дайте детето на първата и не го убивайте! Тя е негова майка.“

Цял Израил чу за присъдата, която Соломон отсъди. И започнаха да се боят от него, защото видяха, че той има Божия мъдрост, за да съди.

Бог даде на Соломон мъдрост, твърде голям разум и ум, обширен като пясъка на морския бряг. Мъдростта на Соломон беше по-голяма от мъдростта на всички синове на Изток и от цялата мъдрост на египтяните. Той беше по-мъдър от всички хора, по-мъдър и от Етан Езрахит, и от Еман, и от Халкол и Дарв, синовете на Махол *(* Етан Езрахит, Еман, Халкол и Дарв са четирима мъже, прочути с мъдростта си по онова бреме). Името му се славеше по всички съседни народи. Той изрече три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет. Той говори за дърветата – от кедъра, който е в Ливан, до исопа, който никне по стените. Той говори за животните, птиците, влечугите и рибите. От всички народи дохождаха да слушат Соломоновата мъдрост. Дохождаха и всички земни царе, които бяха чували за него.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.