„И тъй, аз, окован за Господа, моля ви да постъпвате досттойно за званието, за което сте призовани, с пълно смирение, кротост и търпение, като се отнасяте един към друг с обич и се стараете да запазвате единството на духа чрез мира, който ви свързва.

Едно тяло и един Дух сте, както сте и призовани към една надежда, към която ви призова Бог. Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички  и чрез всички, и във всички нас.

А на всеки един от нас е дадена благодатта по мярката на Христовия  дар. Затова е казано:

Като се издигна на височината, плени плен и даде дарове на хората.

А „издигна се” какво означава, ако не това, че е слязъл преди това в самите дълбини на земята? Слезлият е Същият, Който се и издигна над всички небеса, за да изпълни всичко.  И той постави едни за апостоли, втори за пророци, трети за благовестници, други за пастири и учители, за подготовка на вярващите в делото на служението за изграждане на Хритовото Тяло, докато всички достигнем единството на вярата и на познаването на Сина Божи, до състоянието на съвършен човек, до пълната зрялост на Христовото съвършенство.“ (Ефесяни  4, 1-13)