Генерални Аудиенции

МОЛИТВАТА НА ЯКОВ

25 май 2011 – Папа Бенедикт XVI

Молитвата на Яков

 

Скъпи братя и сестри,

Днес бих искал да размишлявам с вас върху един текст от Книга Битие, който разказва за една доста любопитна случка от разказа на патриарх Яков. Това е пасаж, който не е лесен за тълкуване, но е важен за нашия живот на вяра и молитва; ние говорим за историята на неговата борба с Бог при брода на Яков, част от която току-що чухме.

Както си спомняте, Яков бе лишил брат си близнак Исав от първородството си в замяна на ястие от леща и след това, чрез измама, успя да получи благословията от баща си Исак, вече много възрастен, възползвайки се от слепотата на последния. След като избяга от гнева на Исав, той намери убежище при един от роднините си, Лаван; той се оженил, придобил известно богатство и се завръщал в родината си, готов да се изправи срещу брат си, след като първо е направил някои благоразумни разпоредби. Когато обаче всичко беше готово за тази среща, след като накара онези, които бяха с него, да пресекат брод на потока, който маркира границата на територията на Исав, Яков, който беше останал сам, внезапно беше нападнат от непознат мъж, с когото той се бори цяла нощ. Този ръкопашен бой, който намираме описан в глава 32 от Книгата Битие, се превърна за него в уникално преживяване на Бог.

Нощта е благоприятното време за тайно действие, следователно най-доброто време за Яков да влезе незабелязан в територията на брат си, вероятно мислейки да изненада Исав. Той обаче е изненадан от непредвидена атака, за която не е бил подготвен. След като използва своята интелигентност, за да се опита да избяга от опасна ситуация, той смяташе, че е успял да държи всичко под контрол; вместо това сега се оказва принуден да влезе в мистериозна битка, която го хваща сам и не му дава възможност да организира подходяща защита. Невъоръжен, през нощта, патриарх Яков се бори с някого. Текстът не уточнява самоличността на агресора; използва еврейска дума, която означава „мъж“ в общ смисъл, „един, някой“; следователно това е неясно, неопределено определение, което нарочно държи нападателя обвит в мистерия. Тъмно е, Яков не успява да види ясно противника си и дори за читателя, за нас, той остава анонимен; някой се противопоставя на патриарха и това са единствените сигурни данни, предоставени от разказвача. Едва накрая, когато борбата приключи и този „някой” ще е изчезнал, едва тогава Яков ще го назове и ще може да каже, че се е борил с Бога.

Следователно епизодът се развива в тъмнина и е трудно да се установи не само самоличността на нападателя на Яков, но и как протича битката. При четене на пасажа е доста трудно да се определи кой от двамата претенденти печели надмощие; използваните глаголи често нямат конкретен субект и действията протичат почти по противоречив начин, така че когато изглежда, че единият от двамата печели, следващото действие незабавно отрича това и показва другото като победител. Всъщност в началото Яков изглежда по-силният и от неговия противник, както се казва в текста, „той не го надви“ (ст. 25); въпреки това той удря бедрото на Яков в гнездото, изкълчвайки го. Така човек си мисли, че Яков ще трябва да се предаде, но вместо това противникът му е този, който го моли да го освободи; и патриархът отказва, поставяйки едно условие: „Няма да те пусна, освен ако не ме благословиш“ (ст. 27). Този, който измами брат си и го ограби от благословията на първородния, сега я изисква от непознатия, като по този начин може би започва да възприема някакъв божествен смисъл, но без все още да може да го разпознае със сигурност.

Неговият съперник, който изглежда задържан и следователно победен от Яков, вместо да се подчини на молбата на патриарха, го пита как се казва: „Как се казваш?“. А патриархът отговаря: „Яков” (ст. 28). Тук борбата взема важен обрат. Всъщност познаването на името на някого предполага вид власт над този човек, защото според библейския манталитет името съдържа най-дълбоката реалност на индивида, то разкрива тайната и съдбата на човека. Следователно да знаеш името си означава да знаеш истината за другия човек и това позволява да го доминираш. Когато, следователно, в отговор на молбата на непознато лице Яков разкрива собственото си име, той се поставя в ръцете на противника си; това е форма на предаване, пълно предаване на себе си на другия.

Въпреки това, в този акт на предаване парадоксално, Яков също излиза победител, защото получава ново име с признаването на победата си от своя противник, който му казва: „Отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш” (ст. 29). „Яков“ беше име, което напомняше за проблематичното начало на патриарха; на еврейски, всъщност, припомня термина „пета“ и връща читателя обратно към времето на раждането на Яков, когато, напускайки утробата на майка си, той се държеше за петата на своя брат близнак (вж. Бит. 25:26) , почти предобразявайки несправедливото предимство, което ще вземе над брат си в зряла възраст; обаче името Яков също припомня глагола „да измамя, да изместя“. Е, сега, в борбата в този акт на предаване и подчинение, патриархът разкрива истинската си самоличност на измамник, този, който измества; но другият, който е Бог, трансформира тази негативна реалност в нещо положително: измамникът Яков става Израел, дава му се ново име като знак за нова идентичност. Тук също разказът запазва своята умишлена двуличие, защото по-вероятното значение на името Израел е „Бог е силен, Бог е победител“.

Следователно Яков надделя, той победи – самият му противник го казва – но новата му идентичност, която той получи от самия противник, утвърждава и свидетелства за Божията победа. И когато Яков на свой ред пита противника си за името му, последният отказва да го каже, но се разкрива с недвусмислен жест, като му дава благословията. Благословението, което патриархът е поискал в началото на борбата, сега му е дадено. Това обаче не е благословение, получено чрез измама, а дадено безплатно от Бог, което Яков може да получи, защото сега е сам, без защита, без хитрост или трикове; той се предава невъоръжен, съгласява се да се предаде и признава истината за себе си. Следователно, в края на борбата, след като е получил благословението, патриархът най-накрая може да разпознае другия, Бога на благословенията: Наистина казва той: „Видях Бога лице в лице, но животът ми се запази“ (v. .. 30) и сега той може да пресече брода, носител на ново име, но „завладян“ от Бог и белязан завинаги, накуцвайки поради нараняването, което е получил (ст. 31).

Библейските екзегети дават много тълкувания на този пасаж; учените по-специално разпознават в него литературни конотации и компоненти от различни жанрове, както и препратки към някои популярни разкази. Но когато тези елементи бъдат възприети от авторите на Свещените текстове и включени в библейския разказ, те променят значението си и текстът се отваря към по-широки измерения. За вярващия епизодът от борбата при Яков по този начин се превръща в парадигма, в която народът на Израел говори за собствения си произход и очертава характеристиките на специфична връзка между Бог и човечеството. Следователно, както се потвърждава и в Катехизиса на Католическата църква, „от този разказ духовната традиция на Църквата е запазила символа на молитвата като битка на вярата и като триумф на постоянството“ (№ 2573). Библейският текст ни говори за една дълга нощ на търсене на Бог, за борбата да научим името му и да видим лицето му; това е нощта на молитвата, която с упоритост и постоянство моли Бог за благословение и ново име, нова реалност, която е плод на обръщане и прошка.

За вярващия нощта на Яков при брода на Яков по този начин се превръща в отправна точка за разбиране на връзката с Бог, която намира най-голям израз в молитвата. Молитвата изисква доверие, близост, почти контакт ръка в ръка, което е символ не на Бог, който е враг, противник, а Господ на благословията, който винаги остава загадъчен, който изглежда недостижим. Затова авторът на Свещения текст използва символа на борбата, който предполага сила на духа, постоянство, упоритост за постигане на желаното. И ако обектът на нечие желание е връзката с Бог, Неговото благословение и любов, тогава борбата не може да се провали, а завършва в това себеотдаване на Бог, в признаването на собствената слабост, която се преодолява само чрез отдаване на себе си в Божието милостиви ръце.

Скъпи братя и сестри, целият ни живот е като тази дълга нощ на борба и молитва, прекарана в желание и молба за Божието благословение, което не може да бъде грабнато или спечелено със собствените ни сили, а трябва да бъде получено със смирение от Него като безвъзмезден дар, който в крайна сметка ни позволява да разпознаем лицето на Господ. И когато това се случи, цялата ни реалност се променя; получаваме ново име и Божие благословение. И нещо повече: Яков, който получава ново име и става Израел, дава ново име и на мястото, където се е борил с Бога, където се е молил; той го преименува на Фануил, което означава: „Лицето на Бог“. С това име той признава, че това място е изпълнено с присъствието на Господ, което прави тази земя свещена и по този начин оставя спомен за тази мистериозна среща с Бог. Който се остави да бъде благословен от Бог, който се остави на Бог, който позволи да бъде преобразен от Бог, дава благословия на света. Нека Господ ни помогне да се борим в добрата битка на вярата (вж. 1 Тим. 6:12; 2 Тим. 4:7) и да поискаме в молитва Неговото благословение, за да ни обнови в очакването да видим Неговото Лице. Благодаря.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 25 май 2011 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.