молитва за единението на християните 2024г – трети ден

ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА И КОМЕНТАР

ЗА ВСЕКИ ДЕН ОТ СЕДМИЦАТА

(превод от Йорданка Гюкова)

 

ДЕН ТРЕТИ

«А кой е моят ближен?»

(Лука 10,29)

Господи, отвори сърцата ни за онези, които не виждаме

 

Допълнителни пасажи от Светото Писание

Римляните 13,8-10 Псалм 119,57-63

 

Размишление

Законоучителят искаше да се оправдае, като вярваше, че ближният, когото е призван да обича е някой, който принадлежи към неговата религия и към неговия народ. Това е естествен човешки инстинкт. Като цяло, тези които каним в дома си, имат същия социален статус, същите възгледи и същите ценности като нас. Има човешки инстинкт, който ни подтиква да предпочитаме това, което е близко до нас, което ни е познато. Същото се отнася и за нашите църковни общности. Но Исус кара законоучителят и цялата му аудитория да навлязат по-дълбоко в тяхната традиция, напомняйки им задължението да приемат и обичат всеки, независимо от неговата религия, култура и социален статус.

Евангелието ни учи, че да обичаме онези, които са като нас, не е нищо изключително. Исус ни води към по-радикален възглед за това, какво означава да си човек. Притчата илюстрира по съвършенно осезаем начин какво Христос очаква от нас: да отворим широко сърцата си и да вървим по Неговите стъпки, обичайки другите както Той ни обича. Наистина Исус отговаря на законоучителя чрез друг въпрос, показвайки, че не е важното нещо да знам «кой е моят ближен», а «кой се е оказал ближен на този човек изпаднал в нужда».

Нашето време на несигурност и страх ни изправя пред реалността, в която недоверието и неувереността бележат взаимоотношенията. Това е предизвикателството на днешната притча: на кого съм ближен аз?

 

Молитва

Вселюбящи Боже,

Ти Който вписа любовта в сърцата ни,

Вдъхни ни смелост да погледнем отвъд себе си,

И да разпознаем ближния си в тези, които са различни от нас, за да можем наистина да следваме Исус Христос, наш брат и наш приятел,

Който е Господ от векове за векове. Амин.

 

 

ОБЩИ ТЕКСТОВЕ ЗА УТРИННАТА МОЛИТВА

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.