молитва за единението на християните 2024г – въведение

ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА И КОМЕНТАР

ЗА ВСЕКИ ДЕН ОТ СЕДМИЦАТА

(превод от Йорданка Гюкова)

 

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ТЕМАТА ЗА 2024 ГОДИНА

Възлюби Господа, Твоя Бог… и ближния си като себе си

(Лука 10,27)

Материалите за Седмицата за Молитва за християнско единство за 2024 година са подготвени от екуменичния екип от Буркина-Фасо организиран от местната общност Нов Път (Общността Нов Път (ОНП) е католическа общност с екуменическо призвание родена в Лион през 1973 година и днес вече установена на пет континента).

Избраната тема е: «Възлюби Господа, Твоя Бог… и ближния си като себе си» (Лука 10,27). Братята и сестрите от Архиепископия Уагадугу, Протестантските Църкви, Екуменическите инстанции, и ОНП (Общността Нов Път) в Буркина-Фасо великодушно си сътрудничеха в подготовката на молитвите и размишленията, изживявайки съвместната си работа като автентично пътуване за екуменично обръщане.

Да обичаме Бог и ближния си по време на криза в сигурността

Буркина-Фасо се намира в Западна Африка в региона на Сахел, който включва и съседните страни Мали и Нигер. Той обхваща 174.000 km2 и има население 21 милиона жители, принадлежащи към близо шестдесет различни етнически групи. От религиозна гледна точка около 64% от населението са мюсюлмани, 9% принадлежат към традиционните африкански религии и 26% са християни (20% католици, 6% протестанти). Тези три религиозни групи са представени във всеки регион на страната, и в почти всяко семейство.

В момента Буркина-Фасо преживява криза на сигурността, която засяга всички общности на вярващите. След сериозната джихадистка атака, организирана извън страната през 2016 година, ситуацията със сигурността в Буркина-Фасо и съответно нейната социална сплотеност, рязко се влошиха. Страната е свидетел на разпространението на терористични атаки, беззакония и трафик на хора, които доведоха до повече от три хиляди убити и близо до двама милиона вътрешно разселени лица. Хиляди училища, здравни центрове и кметства са затворени, а голяма част от социално-икономическата инфраструктура е разрушена, както и транспортът е нарушен. Атаките, насочени към определени етнически групи, засилиха риска от конфликт между общностите. В този контекст на сериозна нестабилност – социалната сплотеност, мирът и националното единство са подкопани.

Християнските Църкви бяха специално обект на въоръжени атаки. Свещеници, пастори и катехисти бяха убити по време на религиозни Служения, а съдбата на всички отвлечени е неизвестна. Към момента на изготвяне на документа, повече от 22% от националната територия вече не е под контрола на Държавата. В тези региони, християните не могат повече открито да практикуват своята религия. Заради тероризма по-голямата част от християнските Църкви на Север, Изток и Северо-Запад в страната са затворени. В много от тези райони вече няма публично християнско Богослужение. Там, където Богослужението все още е възможно с полицейска защита, обикновено в големите градове, времето на Служенията трябваше да бъдат съкратено от съображения за сигурност.

Трябва да се признае, че въпреки усилията както на Държавата, така и на религиозните общности, страната става все по- нестабилна, тъй като екстремистките групи се разпространяват. Но въпреки всичко се заражда известна солидарност между християни, мюсюлмани и последователи на традиционните религии. Техните лидери са ангажирани, за да намерят трайни решения за мир, социална сплотеност и помирение. За тази цел например Комисията за диалог между християни и мюсюлмани към Конференцията на католическите епископи на Буркина-Фасо и Нигер полага големи усилия за насърчаване на междуетнически и между религиозен диалог и сътрудничество.

В отговор на призива на правителството да се молят за мир, социална сплотеност и помирение, местните общности продължават да организират ежедневни молитви и да постят.

Увеличиха се инициативите на различните католически и протестантски Църкви, за да се притекат на помощ на разселените лица. Бяха организирани срещи за размишления и осъзнаване, за да се насърчи по-доброто разбиране на ситуацията и стойността на братството, за да се определят стратегиите за връщане към траен мир. Тази надежда е отразена и в традиционната поговорка на Моси (Моси е мажоритарна етническа група в Буркина-Фасо): «Каквото и да е естеството и продължителността на борбата, момента на помирението ще дойде».

Поканата за съвместна работа в подготовката на текстовете за Седмицата на молитвата за християнско единство за 2024 година ангажира различните Църкви в Буркина-Фасо да вървят, да се молят и да действат заедно във взаимна любов в тези трудни времена за тяхната страна. Любовта на Христос, която обединява всички християни е по-силна от техните разделения, а християните в Буркина-Фасо се ангажират да следват пътя на любовта към Бога и към ближния. Те са уверени, че Божията любов е по-силна от насилието, което в момента засяга тяхната страна.

Библейският текст

Централното място на любовта в християнския живот

Любовта е вписана в «ДНК» на християнската вяра. Бог е Любов, и «любовта на Христос ни събира в единство». Ние откриваме нашата обща идентичност, като изпитваме Божията любов (виж Йоан 3,16) и ние разкриваме тази идентичност на света чрез любовта, която носим едни на други (Йоан 13,35). В избрания пасаж за Седмицата за Молитва за християнско единство за 2024 година (Лука 10,25-37), Исус потвърждава традиционното юдейско учение от Второзаконието 6.5: «Възлюби Господа, Твоя Бог с цялото си сърце, с цялото си същество и с цялата си сила», и от Левит 19,18b: «Да обичаш ближния като себе си».

В този пасаж от Евангелието един законоучител веднага запита Исус:

«А кой е моят ближен?» Въпросът до къде стига задължението за любов беше предмет на дебата сред докторите на Закона. Традиционно това задължение се е считало за приложимо само спрямо Израелтяни и чуждестранни жители. По-късно, под въздействието на чуждестранни нашествия тази заповед се счита за неприложима към войските на нашествениците. С течение на времето, когато юдаизмът се фрагментира, понякога се смята, че се отнася само за собствената му фракция. Следователно въпросът, който този законоучител задава на Исус, впрочем е провокация. Исус отговаря на това с притча, която показва че любовта отива далеч отвъд границите, очаквани от законоучителя.

Много ранни християнски автори, като Ориген, Климент Александрийски, Йоан Златоуст или Августин виждаха в тази притча траекторията на Божия план за спасение на света. Те виждаха в човека, който слиза от Йерусалим, образът на Адам -т.е. – образът на цялото човечество, слизащо от рая в света, с неговите опасности и разделения, а в разбойниците образът на враждебните земни сили, които ни атакуват. Те виждаха в Самарянина – самият Христос, този който, изпълнен със състрадание се притичва на помощ на полумъртвия човек, лекува неговите рани и го отвежда на сигурно място в страноприемницата, в която виждаха образа на Църквата. Накрая те видяха в обещанието за завръщането на Самарянина, знамение за обещанието на Господ за Неговото завръщане.

Християните са призовани да действат като Христос, като обичат както Добрия Самарянин, проявявайки милост и състрадание към нуждаещите се, независимо от тяхната религиозна, етническа или социална идентичност. Това, което трябва да ни насърчи да се притечем на помощ на другите, това не е общата ни идентичност, а любовта към нашия «ближен». Въпреки това, визията за любов към ближния, която Исус ни представя – е предизвикана в днешния свят. Войните в много региони, дисбалансите в международните отношения и неравенствата, причинени от структурни изменения наложени от западните сили или други външни агенти, които възпрепятстват способността ни да обичаме като Христос. Именно когато се научат да се обичат едни други отвъд техните различия, християните могат да станат «ближни», като Самарянина от Евангелието.

Пътят на екуменизма

Исус се молеше всичките Му ученици да бъдат едно (виж Йоан 17,21), така че християните не трябва никога да губят надежда, нито да престават да се молят и да действат за единство. Те са обединени чрез своята любов към Бога в Христос и от опита на Божията любов към тях. Те взаимно признават това преживяване на вяра в другите, докато се молят, отслужват или служат на Бога заедно. Въпреки това, всичко това остава едно предизвикателство в между религиозните отношения, включително в Буркина-Фасо. Липсата на взаимно познаване на Църквите и недоверието една към друга може да попречи на поемането по пътя на екуменизма. Някои се страхуват, че екуменизмът може да ги накара да загубят своята идентичност на вероизповедание и да попречи на „израстването“ на тяхната Църква. Но това съперничество между Църквите противоречи на молитвата на Исус. Подобно на свещеника и левита от евангелския пасаж, християните от страх често пропускат възможности да се приближат до техните братя и сестри. През тази Седмица за Молитва за християнско единство, ние молим Господ да ни се притече на помощ и да се погрижи за нашите рани, за да можем да напредваме по пътя на екуменизма с увереност и надежда.

Християнското единство в служба на мира и помирението

Особеният контекст на Буркина- Фасо отразява необходимостта любовта да бъде поставена в центъра на търсенето на мир и помирение. Това търсене често е било застрашавано от загубата на ценности и чувство за принадлежност към човечеството и от намаляващото внимание към общото благо, честността, почтеността и патриотизма. На търсенето на помирение също вреди духовното обедняване и преследването на лесните печалби. Изправени пред тези реалности, заповедта да свидетелстваме за Божията любов е още по-належаща.

Преминаване от разделение към единство в Буркина-Фасо

Християнските общности в Буркина-Фасо се стремят да живеят призива за любов чрез взаимно гостоприемство. Това е особено очевидно през Седмицата за Молитва за християнско единство. Те посветиха както човешки така и финансови ресурси за превода от френски език на екуменичния текст на Библията (Екуменичният превод на Библията) на местните езици, допринасяйки по този начин да могат да се отведат християните към «странноприемницата» на Божието Слово (виж Лука 10,34). Освен това взаимно тези Християнски общности си разменят визити в техните Църкви и заедно вземат участие в празненствата си. Те носят Христос на техните братя и сестри, грижейки се за раните на тези, които са изпаднали в бедност и страдание.

Но както гласи една африканска поговорка: «Дървото не трябва да скрива гората». Тези положителни екуменични примери не трябва да ни карат да забравяме, че много препятствия все още стоят на пътя на единството. Въпреки техните усилия да си бъдат «ближни» на всички, които изповядват Бог Троица, Църквите в Буркина-Фасо се борят, за да се обичат истински едни други, както Христос го иска от нас. Понякога те се отнасят един към друг като Самаряните и юдеите, бивайки разделени културно и теологично и поддържайки неприятелски или враждебни отношения. Това упорито разединение ги обезобразява и те признават необходимостта от екуменично обръщане, за да могат взаимно да изливат елей и вино за изцеление върху раните си.

Отците на Църквата често виждаха в странноприемницата от притчата за Добрия Самарянин -образа на Църквата. Точно както Добрият Самарянин отвежда наранения човек в странноприемницата, така Христос поверява ранените и най- бедните в света на нашите Църкви, за да се погрижат за техните страдания и да им помогнат да се излекуват. Тази мисия на служба в света е и път към единството, което е дар от Бога за Неговия народ.

 

 

ОБЩИ ТЕКСТОВЕ ЗА УТРИННАТА МОЛИТВА

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.