Генерални Аудиенции

Молитвата сигурно средство за спасение

1 август 2012 – Папа Бенедикт XVI

Молитвата сигурно средство за спасение

 

Скъпи братя и сестри!

Днес се отбелязва литургичното възпоменание на Свети Алфонс Мария де Лигуори, епископ и доктор на Църквата, основател на Конгрегацията на Пресветия Изкупител, редемптористи, покровител на учените по морално богословие и изповедниците. Свети Алфонс е един от най-популярните светци на 18-ти век, заради обикновения си и пряк стил и доктрината си за тайнството на покаянието: в период на голяма строгост, резултат от янсенисткото влияние, той препоръчва изповедниците да отслужват това тайнство проявявайки радостната прегръдка на Бог Отец, който в своята безкрайна милост никога не се уморява да приветства покаялия се син.

Днешната годишнина ни предлага възможността да се съсредоточим върху ученията на Свети Алфонс относно молитвата, които са по-ценни от всякога и пълни с духовно вдъхновение. Неговият трактат За великите средства на молитвата датира от 1759 г., който той смята за най-полезния от всички свои писания. Всъщност той описва молитвата като „необходимото и сигурно средство за получаване на спасение и цялата благодат, от която се нуждаем, за да го постигнем“ (Въведение). Това изречение обобщава алфонсианския начин на разбиране на молитвата.

На първо място, като казва, че е средство, то ни напомня за целта, която трябва да постигнем. Бог ни е създал от любов, за да може да ни даде живот в пълнота; но тази цел, този живот в пълнота, така да се каже, се отдалечи поради греха – всички знаем това – и само Божията благодат може да го направи достъпен. За да обясни тази основна истина и да изясни незабавно колко реален е рискът от „изгубване“ за човека, свети Алфонс е измислил известна, много елементарна максима, която гласи: „Който се моли, е спасен, който не се моли, е проклет!“. Коментирайки това кратко, но изразително изречение, той добавя: „Накратко, да се спасиш без молитва е много трудно, дори невъзможно… но като се молиш, спасяването е сигурно и много лесно нещо“ (II, Заключение). И пак казва: „Ако не се молим, няма извинение за нас, защото благодатта да се молим е дадена на всички… ако не се спасим, цялата вина ще бъде наша, защото няма да сме се молили“ (пак там). Като казва, че молитвата е необходимо средство, свети Алфонс иска да накара хората да разберат, че във всяка ситуация в живота човек не може без молитва, особено във времена на изпитание и трудности. Винаги трябва да чукаме с увереност на вратата на Господ, знаейки, че във всичко Той се грижи за децата Си, за нас. Поради тази причина сме поканени да не се страхуваме да се обърнем към Него и да Му представим молбите си с увереност, със сигурността, че ще получим това, от което се нуждаем.

Скъпи приятели, това е основният въпрос: какво наистина е необходимо в живота ми? Отговарям със свети Алфонс: „Здраве и всички благодати, от които се нуждаем“ (пак там). Има предвид разбира се не само здравето на тялото, но преди всичко това на душата, което Исус ни дава. Повече от всичко друго се нуждаем от неговото освобождаващо присъствие, което ни прави наистина напълно човеци и по този начин изпълва нашето съществуване с радост. И само чрез молитва можем да приемем Него и Неговата благодат, която, просветлявайки ни във всяка ситуация, ни помага да разпознаем истинското добро и като ни укрепва, прави волята ни ефективна, тоест прави я способна да върши това, което знаем, че е добро. Често разпознаваме кое е добро, но не сме в състояние да го направим. С молитва успяваме да го направим. Ученикът на Господа знае, че винаги е изложен на изкушение и не пропуска да поиска Божията помощ в молитва, за да му устои.

Свети Алфонс много интересно цитира примера на свети Филип Нери, който „в същия момент, когато се събуди сутринта, каза на Бог: „Господи, дръж ръцете Си над Филип този ден; защото ако не, Филип ще Те предаде” (III, 3). Какъв голям реалист! Той моли Бог да държи ръцете си върху него. И ние, съзнавайки своята слабост, трябва смирено да търсим Божията помощ, разчитайки на безграничната Му милост. Свети Алфонс казва в друг пасаж: „Ние сме толкова бедни, че нямаме нищо; но ако се молим, вече не сме бедни. Ако ние сме бедни, Бог е богат” (II, 4). И, следвайки свети Августин, той приканва всички християни да не се страхуват да получат от Бог, чрез молитва, силата, която не притежават, която е необходима, за да вършат добро, със сигурността, че Господ няма да откаже помощта му на всеки, който му се моли със смирение (вж. III, 3).

Скъпи приятели, Свети Алфонс ни напомня, че връзката с Бог е от съществено значение в нашия живот. Без връзката с Бога, фундаменталната връзка отсъства. Връзката с Бога се осъществява в разговор с Бога, в ежедневна лична молитва и участие в тайнствата. По този начин тази връзка може да расте в нас, както и божественото присъствие, което ни насочва по нашия път, осветява го и го прави безопасен и спокоен дори сред трудности и опасности. Много благодаря.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Площад на свободата, Кастел Гандолфо, сряда, 1 август 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.