Генерални Аудиенции

Молитвата на Исус на кръста в близост до смъртта

15 февруари 2012 – Папа Бенедикт XVI

Молитвата на Исус на кръста в близост до смъртта

 

Скъпи братя и сестри,

В нашето училище за молитва миналата сряда говорих за молитвата на Исус на кръста, взета от Псалм 22[21]: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?”. Сега бих искал да продължа да размишлявам върху молитвата на Исус на кръста в близост до смъртта. Днес бих искал да размишлявам върху разказа, който намираме в Евангелието на Свети Лука. Евангелистът ни е предал три думи, изречени от Исус на Кръста, две от които – първата и третата – са молитви, изрично отправени към Отца. Втората, вместо това, се състои от обещанието, дадено на така наречения „добър разбойник“, разпнат с него; наистина, в отговор на молбата на крадеца, Исус го успокоява: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43).

Така в разказа на Лука двете молитви, които умиращият Исус отправя към Отца, и неговата отвореност към молбата, отправена към него от каещия се грешник, са емоционално преплетени. Исус призовава Отца и в същото време слуша молитвата на този човек, който често е наричан latro poenitens, „разкайващият се крадец“.

Нека помислим върху тези три молитви на Исус. Той се моли на първия веднага след като е прикован на кръста, докато войниците си разделят дрехите му като окаяна награда за службата им. В известен смисъл с това действие завършва процесът на разпъването. Свети Лука пише: „Когато дойдоха на мястото, наречено Черепа, там разпнаха Него и престъпниците, един отдясно и един отляво. И Исус каза: „Отче, прости им; защото те не знаят какво правят. И хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му” (23:33-34).

Първата молитва, която Исус отправя към Отца, е молитва на ходатайство; иска прошка за своите палачи. Правейки това, Исус върши лично това, което е учил в Проповедта на планината, когато казва: „Казвам на вас, които слушате: Обичайте враговете си, правете добро на онези, които ви мразят“ (Лука 6:27); и той също беше обещал на онези, които са в състояние да прощават: „вашата награда ще бъде голяма и вие ще бъдете синове на Всевишния“ (ст. 35). Сега, от Кръста, той не само прощава своите палачи, но се обръща директно към Отец, ходатайствайки за тях.

Отношението на Исус намира вълнуваща „имитация“ в разказа за убиването с камъни на Свети Стефан, първия мъченик. Наистина, Стефан, който вече наближаваше края си, „коленичи и извика със силен глас: „Господи, не им зачитай този грях“. И като каза това, заспа” (Деян. 7:60): това бяха последните му думи. Сравнението между молитвата на Исус за прошка и тази на първомъченика е важно. Свети Стефан се обръща към Възкръсналия Господ и моли неговото убийство – действие, ясно описано с думите „този грях“ – да не се обвинява на онези, които са го убили с камъни.

Исус на кръста се обръща към Отца и не само моли за прошка за тези, които го разпъват, но също така предлага тълкуване на случващото се. Според това, което той казва, всъщност хората, които го разпъват, „не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Следователно той постулира невежеството, „незнанието“, като причина за молбата си за прошка на Отец, защото оставя вратата отворена за обръщане, както освен това се случва в думите, които стотникът трябваше да каже при смъртта на Исус: „ Със сигурност този човек беше невинен” (ст. 47), той беше Божият Син. „Остава източник на утеха за всички времена и за всички хора, че както в случая на онези, които наистина не са знаели (неговите палачи), така и в случая на онези, които са знаели (хората, които са го осъдили), Господ прави невежеството мотив за неговата молба за прошка: той я вижда като врата, която може да ни отвори към обръщане” (Исус от Назарет, II, [Сан Франциско: Ignatius Press, 2011], стр. 208).

Втората дума, изречена от Исус на кръста, записана от Свети Лука, е дума на надежда, това е неговият отговор на молитвата на един от двамата мъже, разпнати с него. Добрият разбойник идва на себе си пред Исус и се разкайва, осъзнава, че е изправен пред Божия Син, който прави видимо самото Божие лице, и го моли; „Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в царската Си власт“ (ст. 42). Отговорът на Господ на тази молитва далеч надхвърля молбата: всъщност той казва: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в Рая“ (ст. 43). Исус знае, че влиза в пряко общение с Отец и отваря отново на човека пътя към Божия рай. Така с този отговор той дава твърдата надежда, че Божията доброта може да ни докосне, дори и в последния момент от живота, и че искрената молитва, дори след грешен живот, среща отворените обятия на добрия Отец, който очаква завръщането на сина му.

Нека обаче разгледаме последните думи на Исус при смъртта. Евангелистите ни казват: „беше около шестия час и настана тъмнина по цялата земя до деветия час, докато слънчевата светлина изчезна; и завесата на храма се раздра на две. Тогава Исус, като извика със силен глас, каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!“. И като каза това, той издъхна” (ст. 44-46).

Някои аспекти на този разказ се различават от сцената, описана в Марк и Матей. Трите часа тъмнина в Марко не са описани, докато в Матей те са свързани с поредица от различни апокалиптични събития като разтърсването на земята, отварянето на гробовете, мъртвите, които са възкресени (вж. Матей 27:51). -53). В Лука часовете на тъмнината са причинени от слънчевото затъмнение, но завесата на храма се разкъсва в този момент. По този начин разказът на Лука представя две знамения, по известен начин успоредни, в небесата и в храма. Небесата губят светлината си, земята потъва, докато в храма, място на Божието присъствие, завесата, която защитава светилището, се разкъсва на две. Смъртта на Исус се характеризира изрично като космическо и литургично събитие; по-специално, това бележи началото на нова форма на поклонение, в храм, който не е построен от хора, защото самото Тяло на Исус, който умря и възкръсна, е това, което събира народите заедно и ги обединява в тайнството на Неговото Тяло и Неговата Кръв.

В този момент на страдание Исусовата молитва „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ е силен вик на върховно и пълно поверяване на Бога. Тази молитва изразява пълното съзнание, че той не е бил изоставен. Първоначалното извикване – „Отче“ – припомня първото му изявление като 12-годишно момче. По това време той беше останал три дни в Йерусалимския храм, чийто воал сега беше разкъсан на две. И когато родителите му разказаха за безпокойството си, той отговори: „Как ме потърсихте? Не знаехте ли, че трябва да бъда в дома на Отца Си? (Лука 2:49).

От началото до края това, което напълно определя чувствата, думите и действията на Исус, е неговата уникална връзка с Отца. На Кръста той живее пълноценно, в любов, тази синовна връзка, която има с Бог, която дава живот на неговата молитва.

Думите, изречени от Исус след неговото призоваване „Отче“, заимстват изречение от Псалм 31 [30]: „в Твоята ръка предавам духа си“ (Пс. 31 [30]:6). И все пак тези думи не са просто цитиране, а по-скоро изразяват твърдо решение: Исус „предава” себе си на Отца в акт на пълно изоставяне. Тези думи са молитва за „поверяване“ на пълно доверие в Божията любов. Молитвата на Исус, когато той се сблъсква със смъртта, е драматична, както и за всяко човешко същество, но в същото време е пропита с онова дълбоко спокойствие, което се ражда от доверието в Отца и от желанието човек да се препоръча изцяло на Него.

В Гетсимания, когато той беше започнал последната си битка и най-интензивната си молитва и беше на път да бъде „предаден в ръцете на хората“ (Лука 9:44), неговата пот беше станала „като големи капки кръв, падащи на земята ” (Лука 22:44). Въпреки това сърцето му беше напълно покорно на волята на Отца и поради това дойде „ангел от небето“, за да го укрепи (вж. Лука 22:42-43). Сега, в последните си мигове, Исус се обръща към Отца, казвайки му в чии ръце всъщност предава целия си живот.

Преди да тръгне на пътуването си към Ерусалим, Исус беше настоял на своите ученици: „Нека тези думи влязат в ушите ви; защото Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хората” (Лука 9:44).

Сега, когато животът е на път да се оттегли от него, той запечатва последното си решение в молитва: Исус се остави да бъде предаден „в ръцете на хората“, но в ръцете на Отца той полага духа си; така – както потвърждава евангелист Йоан – всичко беше завършено, върховният акт на любов беше извършен до края, до предела и отвъд предела.

Скъпи братя и сестри, думите на Исус на кръста в последните моменти от неговия земен живот ни предлагат взискателни напътствия за нашите молитви, но също така ни отварят към спокойно доверие и твърда надежда. Исус, който моли Отца да прости на тези, които го разпъват, ни кани да направим трудната стъпка да се молим и за онези, които са ни причинили зло, които са ни наранили, способни винаги да прощават, така че Божията светлина да освети сърцата им; и той ни кани да живеем в нашите молитви същото отношение на милост и любов, с което Бог се отнася към нас; „Прости ни съгрешенията ни и прости на длъжниците ни“, казваме всеки ден в Господната молитва.

В същото време Исус, който във върховния момент на смъртта се поверява изцяло в ръцете на Бог Отец, ни предава увереността, че колкото и тежко да е изпитанието, колкото и трудни да са проблемите, колкото и остро да е страданието, ние никога няма да паднем от Божиите ръце, онези ръце, които са ни създали, които ни поддържат и които ни придружават по пътя ни през живота, защото те са водени от безкрайна и вярна любов. Много благодаря.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 15 февруари 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.