Генерални Аудиенции

Молитвата на Исус в Гетсиманската градина

1 февруари 2012 – Папа Бенедикт XVI

Молитвата на Исус в Гетсиманската градина

 

Скъпи братя и сестри,

Днес бих искал да говоря за молитвата на Исус в Маслиновата градина в Гетсимания. Сценарият на евангелския разказ на тази молитва е особено важен. Исус тръгва към Елеонската планина след Тайната вечеря, докато се моли заедно с учениците си. Евангелистът Марк казва: „като изпяха химн, излязоха на Елеонската планина“ (Марк 14:26).

Това вероятно е алюзия към пеенето на един от Халелските псалми, с които се благодари на Бога за освобождението на хората от робство и се иска помощта му за все новите трудности и заплахи на настоящето. Разходката до Гетсимания е прекъсната от забележките на Исус, които предават усещането за предстоящата му смърт и провъзгласяват предстоящото разпръскване на учениците.

Стигнал до горичката на Елеонската планина, Исус също тази нощ се подготвя за лична молитва. Този път обаче се случва нещо ново: изглежда, че той не иска да остане сам. Исус често се оттегляше от тълпата и от самите ученици „на уединено място“ (Марк 1:35) или се изкачваше „на хълмовете“, казва св. Марк (вж. Марк 6:46). Вместо това в Гетсимания той кани Петър, Яков и Йоан да останат по-близо до него. Те са учениците, които Той призовава да бъдат с Него на планината на Преображението (вж. Марк 9:2-13). Важна е тази близост на тримата по време на молитвата му в Гетсимания. Тази нощ също Исус щеше да се моли на Отца „отделно“, тъй като връзката му с Отца е доста уникална: Това е връзката на Единородния Син. Наистина, може да се каже, че особено в тази нощ никой не би могъл наистина да се доближи до Сина, който се представи на Отца със своята абсолютно уникална и изключителна идентичност.

И все пак, въпреки че Исус пристига „сам“ на мястото, където трябваше да спре и да се помоли, той иска поне трима ученици да бъдат близо до него, за да бъдат в по-близка връзка с него. Това е пространствена близост, молба за солидарност в момента, в който усеща приближаването на смъртта, но преди всичко това е близост в молитва, по определен начин да изрази хармония с него в момента, когато той се готви да изпълни волята на Отца до самия край; и това е покана към всеки ученик да го последва по Кръстния път.

Евангелистът Марк разказва: „взе със себе си Петър, Яков и Йоан и започна да се скърби и смущава. И той им каза: Душата ми е много скръбна до смърт; останете тук и бдете” (14:33-34).

В думите, които отправя към тримата, Исус отново се изразява на езика на Псалмите: „Душата Ми е много наскърбена“, израз, заимстван от Псалм 43 (вж. Пс. 43 [42]:5). Твърдото решение „до смърт“ по този начин извиква в съзнанието ситуация, в която са живели много от изпратените от Бог в Стария завет и която е изразена в техните молитви. Наистина, изпълнението на мисията, която им е поверена, често означава среща с враждебност, отхвърляне и преследване.

Моисей драматично осъзнава изпитанието, на което се подлага, докато превежда хората през пустинята, и казва на Бог: „Не мога сам да нося целия този народ, бремето е твърде тежко за мен. Ако искаш да постъпиш така с мен, по-скоро ме убий веднага, убий ме, ако съм придобил благоволение пред очите ти, за да не виждам нещастието си” (срв. Числа 11:14-15).

Илия също смята, че изпълнението на дълга му към Бог и към неговия народ е трудно. Първата Книга на царете разказва: „самият той отиде на еднодневен път в пустинята и дойде и седна под едно дърво; и той поиска да умре, като каза: „Достатъчно е; сега, Господи, вземи живота ми; защото не съм по-добър от бащите си” (19:4).

Това, което Исус казва на тримата ученици, които иска до себе си по време на молитвата си в Гетсимания, показва, че той изпитва страх и мъка в този „час“, преживявайки последната си дълбока самота точно докато се осъществява Божият план. Освен това страхът и мъката на Исус обобщават пълния ужас на човека пред лицето на собствената му смърт, увереността, че тя е неизбежна, и възприемането на бремето на злото, което засяга живота ни.

След поканата да останат с него, за да бдят и да се молят, която той отправя към тримата, Исус говори на Отца „насаме“. Евангелистът Марк ни казва, че „като се отдалечи малко, падна на земята и се помоли, ако е възможно, часът да го отмине“ (14:35). Исус падна ничком на земята: позиция на молитва, която изразява послушание към Отца и изоставяне в него с пълно доверие. Този жест се повтаря в началото на честването на страстите, на Разпети петък, както и в монашеството и в ръкополагането на дякони, свещеници и епископи, за да изразят, в молитва, също и телесно, пълното поверяване на Бога, доверие в него. След това Исус моли Отца, ако това е възможно, да издейства този час да премине от него. Това не е само човешкият страх и мъка пред лицето на смъртта, но и опустошението на Божия Син, който възприема ужасната маса от зло, което трябва да поеме върху себе си, за да го преодолее, за да го лиши от сила.

Скъпи приятели, в молитва ние също трябва да можем да положим пред Бог нашите трудове, страданието в определени ситуации, в определени дни, ежедневния ангажимент да го следваме, да бъдем християни, а също и тежестта на злото, което виждаме в себе си и около нас, за да ни даде надежда и да ни накара да почувстваме близостта му и да ни даде малко светлина по пътя на живота.

Исус продължава молитвата си: „Авва, Отче, за Теб всичко е възможно; махни тази чаша от мен; но не каквото Аз искам, а каквото Ти искаш” (Марк 14:36). В тази инвокация има три разкриващи пасажа. В началото имаме двойната употреба на думата, с която Исус се обръща към Бога: „Авва! татко!“ (Марк 14:36а). Знаем добре, че арамейската дума Abbà е терминът, който децата използват, за да се обръщат към баща си и следователно тя изразява връзката на Исус с Бог, връзка на нежност, обич, доверие и изоставяне.

Вторият елемент се намира в централната част на призива: съзнанието за всемогъществото на Отец: „всичко е възможно за вас“, което въвежда молба, в която отново се проявява драмата на човешката воля на Исус, когато той е изправен пред смъртта и зло: „махни тази чаша от мен!“.

Има обаче трети израз в Иисусовата молитва и той е решаващият, в който човешката воля се придържа безрезервно към божествената. Всъщност Исус завършва, като казва категорично: „но не каквото аз искам, а каквото ти искаш“ (Марк 14:36c). В единството на божествената личност на Сина, човешката воля намира своето пълно изпълнение в пълното изоставяне на Аз-а към Вие на Отца, наречен Авва.

Свети Максим Изповедник казва, че още от момента на сътворението на мъжа и жената човешката воля е ориентирана към божествената воля и че именно в „да” на Бога човешката воля е напълно свободна и намира своето изпълнение. За съжаление, поради греха, това „да“ на Бог се трансформира в противопоставяне: Адам и Ева смятаха, че „не“ на Бог е връхната точка на свободата, на това да бъдеш напълно себе си.

На Елеонския хълм Исус връща човешката воля към безрезервното „да“ към Бога; в него естествената воля е напълно интегрирана в ориентацията, която Божествената личност й дава. Исус живее живота си в съответствие с центъра на своята Личност: това, че е Божият Син. Неговата човешка воля е включена в Аз-а на Сина, който се предава напълно на Отца. Така Исус ни казва, че само чрез съобразяване на нашата собствена воля с божествената, човешките същества достигат истинската си висота, стават „божествени“; само като излезем от себе си, само в „да” на Бог, е желанието на Адам – и желанието на всички нас – да бъдем напълно свободни. Това е, което Исус прави в Гетсимания: чрез прехвърлянето на човешката воля в божествената воля се ражда истинският човек и ние сме изкупени.

Компендиумът на Католическата църква учи накратко: „Молитвата на Исус по време на неговата агония в Гетсиманската градина и последните му думи на кръста разкриват дълбочината на неговата синовна молитва. Исус довежда докрай любящия план на Отца и поема върху себе си цялата мъка на човечеството и всички молби и ходатайства от историята на спасението. Той ги представя на Отца, който ги приема и им отговаря отвъд всяка надежда, като възкресява Своя Син от мъртвите” (№ 543). Наистина „никъде другаде в Свещеното писание не получаваме толкова дълбоко прозрение във вътрешната мистерия на Исус, както в молитвата на Елеонския хълм (Исус от Назарет, II, 2011 г., Ignatius Press, Сан Франциско, стр. 157).

Скъпи братя и сестри, всеки ден в молитвата „Отче наш“ молим Господа: „Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“ (Матей 6:10). С други думи, ние признаваме, че има Божия воля с нас и за нас, Божия воля за нашия живот, която трябва да става всеки ден, все повече, ориентир за нашата воля и нашето същество; освен това признаваме, че „небето“ е мястото, където се изпълнява Божията воля и където „земята“ става „небе“, място, където любовта, доброто, истината и божествената красота присъстват, само ако на земята Божията воля се изпълнява.

В молитвата на Исус към Отца в онази ужасна и чудна нощ в Гетсимания „земята“ стана „небе“; „земята“ на неговата човешка воля, разтърсена от страх и мъка, беше поета от неговата божествена воля по такъв начин, че Божията воля беше изпълнена на земята. И това е важно и в нашите собствени молитви: трябва да се научим да се доверяваме повече на божественото Провидение, да молим Бог за силата да излезем от себе си, за да подновим своето „да“ към Него, да Му кажем „Да бъде Твоята воля ”, така че да съобразим нашата воля с неговата. Това е молитва, която трябва да молим всеки ден, защото не винаги е лесно да се поверим на Божията воля, повтаряйки „да“ на Исус, „да“ на Мария.

Евангелските разкази за Гетсимания показват за съжаление, че тримата ученици, избрани от Исус да бъдат близо до него, не са могли да бдят с него, да участват в молитвата му, в привързването му към Отца и са били победени от сън. Скъпи приятели, нека молим Господ да ни позволи да бдим с Него в молитва, да следваме волята на Бог всеки ден, дори ако Той говори за Кръста, да живеем във все по-голяма близост с Господ, за да донесем малко от Божието „небе“ към тази „земя“. Много благодаря.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 1 февруари 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.