Генерални Аудиенции

Молитвата като източник на милост (срв. Лука 18:1-8)

25 май 2016 – Папа Франциск

Молитвата като източник на милост (срв. Лука 18:1-8)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Евангелската притча, която току-що чухме (вж. Лука 18:1-8), съдържа важно учение: „трябва винаги да се молим и да не униваме“ (ст. 1). Тогава това означава да се моля постоянно, а не само когато ми се иска. Не, Исус казва, че трябва „винаги да се молим и да не падаме духом“. И той дава примера за вдовицата и съдията.

Съдията е властна личност, призвана да издава присъда въз основа на закона на Моисей. Ето защо библейската традиция препоръчва съдии да бъдат хора, които се боят от Бога, които са достойни за вяра, безпристрастни и неподкупни (срв. Изх. 18:21). Този съдия обаче „нито се боеше от Бога, нито зачиташе хората” (Лука 18:2). Като съдия той беше несправедлив, безскрупулен, който не се съобразяваше със Закона, а правеше каквото си иска, според собствените си интереси. Към него се обърна една вдовица за справедливост. Вдовиците, заедно със сираците и чужденците, бяха най-уязвимите групи от обществото. Правата, предоставени им от закона, могат лесно да бъдат пренебрегнати, тъй като бидейки изолирани и беззащитни, те трудно могат да бъдат настоятелни. Една бедна вдовица, там, сама, без да има кой да я защити, може да бъде пренебрегната, дори може да й бъде отказано правосъдие. Както сирачето, така и чужденеца, мигранта: по това време това беше много сериозен проблем. Изправена пред безразличието на съдията, вдовицата прибягва до единственото си оръжие: да го безпокои непрекъснато с искането си за справедливост. И благодарение на нейната настойчивост тя постига целта си. В определен момент съдията изпълнява молбата й не защото е трогнат от милост или защото съвестта му е работила върху него; той просто признава: „тъй като тази вдовица ме безпокои, ще я оправдая, или тя ще ме измори с постоянното си идване“ (ст. 5).

От тази притча Исус прави две заключения: ако вдовицата успя да огъне нечестния съдия с непрестанните си молби, колко повече Бог, Който е добрият и справедлив Баща, ще „оправдае Своите избрани, които викат към Него ден и нощ“; освен това, няма да „се забави дълго над тях“, а ще действа „бързо“ (ст. 7-8).

Ето защо Исус ни призовава да се молим и „да не падаме духом“. Всички преминаваме през периоди на умора и обезсърчение, особено когато нашите молитви изглеждат неефективни. Но Исус ни уверява: за разлика от нечестния съдия, Бог отговаря незабавно на децата си, въпреки че това не означава, че непременно ще го направи, когато и както бихме искали. Молитвата не действа като с магическа пръчка! Помага ни да запазим вярата си в Бог и да Му се доверим дори когато не разбираме волята Му. В това самият Исус, който се молеше постоянно! – е нашият модел. Посланието до евреите ни напомня, че „в дните на плътта си Исус отправяше молитви и молби със силен плач и сълзи към Него [Бог], Който можеше да го спаси от смърт, и беше чут за своят богоугоден страх” (5:7). На пръв поглед това твърдение изглежда пресилено, защото Исус умря на Кръста. И все пак, Посланието до евреите не прави грешка: Бог наистина е спасил Исус от смъртта, като му е дал пълна победа над нея, но пътят към тази [победа] минава през самата смърт! Молбата, на която Бог отговори, се отнася до молитвата на Исус в Гетсимания. Измъчван от надвиснала мъка, Исус се моли на Отца да го избави от тази горчива чаша на Страданието, но молитвата му е проникната от доверие в Отца и той се поверява изцяло на Неговата воля: „не както Аз искам“, казва Исус, „но както ти искаш“ (Матей 26:39). Обектът на молитвата е от второстепенно значение; най-важното е връзката му с Отца. Ето какво прави молитвата: тя трансформира желанието и го моделира според волята на Бога, каквато и да е тя, защото този, който се моли, се стреми преди всичко към единение с Бога, който е милостивата Любов.

Притчата завършва с въпрос: „Когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“ (ст. 8). И с този въпрос всички ние сме предупредени: не трябва да спираме да се молим, дори ако останем без отговор. Молитвата е тази, която запазва вярата, но без нея вярата се колебае! Нека молим Господ за вяра, която е непрестанна молитва, постоянна, като тази на вдовицата от притчата, вяра, която подхранва желанието ни за Неговото идване. И в молитва нека изпитаме това състрадание на Бог, който като Баща идва да се срещне със своите деца, пълен с милостива любов.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 25 май 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.