Генерални Аудиенции

„Молим ви в името на Христос: помирете се с Бога“ (2 Коринтяни 5:20)

5 октомври 1983 – Папа Йоан Павел II

„Молим ви в името на Христос: помирете се с Бога“ (2 Коринтяни 5:20)

 

  1. „Молим ви в името на Христос: помирете се с Бога“ (2 Коринтяни 5:20).

Скъпи братя и сестри, тези думи на апостол Павел спонтанно ни напомнят за едно от най-важните събития на тази Свята година на изкуплението, а именно общото събрание на Синода на епископите, което се провежда тези дни в Рим. Повече от двеста пастори, дошли тук от всички части на света, обсъждат „помирението и покаянието в мисията на Църквата“. Църквата има мисията да донесе изкупление на всички народи, тоест помирение, което Отец предложи и продължава да предлага на всеки човек в смъртта и възкресението на своя Син. Следователно темата и целта на Синода са в пълна хармония с интимното значение на Изкуплението и Светата година.

Още в подготвителните си документи Синодът призовава човека да търси дълбоките причини за своята драма, да осъзнае ясно своята крехкост, но и своя стремеж към добро. Защото – както разкри Вторият Ватикански събор – „дисбалансите, от които страда съвременният свят, са свързани с онзи по-дълбок дисбаланс, който се корени в сърцето на човека. Именно в човека много елементи се противопоставят един на друг [. . .] в резултат на което той търпи разделение в себе си, от което произтичат толкова много и толкова сериозни раздори в обществото“ (Gaudium et Spes, 10).

  1. Но Синодът не спира до тук. Той също така показва пътя към освобождението от веригите на греха, към който човекът вътрешно се стреми, и напомня за величието на божествената милост. Ние, грешниците, всъщност се обръщаме благодарение на Божията инициатива: „Защото Бог примири света със Себе Си в Христос“ (2 Кор. 5, 19). Ние смирено го разпознаваме с думите на четвъртата евхаристийна молитва на Римския мисал: „Когато чрез своето непокорство човек изгуби твоето приятелство, Ти не го изостави на властта на смъртта, но в Твоята милост дойде да помогнеш на всички, защото май онези, които те търсят, те намират.“

Божията милостива инициатива непрекъснато се подновява. Гласът на Бог пита всеки грешник, както Адам един ден след греха му: „Къде си?“ (Битие 3, 9). И човекът е способен да слуша собствената си съвест; ако първородният грях е оставил дълбоки рани в него, той не е покварил основната му способност да слуша, с помощта на благодатта, и да следва гласа на съвестта, да избира доброто вместо злото, да решава като блудния син: „Аз ще Стани и иди при Отца Ми и Му кажи: Татко, съгреших против небето и против Тебе” (Лука 15, 18).

Инициативата на Божията милостива любов към човека, отчужден от греха, изисква човешки отговор, обръщане, връщане към Бога, готовност да прегърне братя, да изповяда греховете си, да поправи последствията от тях и да съобрази живота си с волята на Отца.

Така, благодарение на смъртта и възкресението на Христос, чрез действието на Светия Дух, човекът става „ново създание“ (2 Кор. 5, 17), нов човек (вж. Гал. 6, 15) и чрез дело на помирение, самото човечество става нова човешка общност (вж. Еф. 2, 14-18), в която царува изобилен мир с Бога и с нашите братя.

  1. Синодът е призован да задълбочи значението на Изкуплението в мисията на Църквата и да проучи начините за все по-добро изпълнение на тази мисия. Нашият Господ, преди да се възнесе на небето, повери на апостолите и техните приемници задачата да възвестяват Евангелието на всички хора, което по същество е „добрата новина“ за помирението с Бога; да ги кръсти за опрощение на греховете и да прости или задържи, в името на Бог, греховете: „Ще приемете Светия Дух; чиито грехове простите, ще бъдат простени; на които не простиш, ще останат непростими” (Йоан 20, 23 срв. Мат. 18, 28).

Синод проучва как обновяващата сила на тайнството Покаяние се разбира и прилага в Църквата, дар, произтичащ от прободената страна на Спасителя, дар, който е бил от векове и все още е днес източник на обновление и вътрешен и външен мир, инструмент за съзряване и растеж, училище за святост, поле за обучение на нови призвания. От обръщането, което е утвърдено и консолидирано в това тайнство, започва всяка истинска и дълбока реформа на обичаите, живота и обществото; тук се полагат основите на нов морален ред в семейството, на работното място, в икономическата, социалната и политическата област. Ако е вярно, че „злите намерения идват от сърцето на човека“, вярно е също, че това сърце е способно да слуша гласа на Отца, да иска и получава прошка, да възкръсва за нов живот, да се обновява и средата около него.

Затова нека всички да се помолим на Светия Дух да укрепи пастирите, събрани в Синода, и да ги ръководи в техните разисквания. Нека се молим самият Синод, празнуван в тази Юбилейна година на изкуплението, да помогне на всички съвести да съживят чувството за Бог и греха, да разберат величието на Божията милост и значението на тайнството на покаянието за растежа на християните, за духовното обновление на Църквата, за моралното възстановяване на обществото.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 5 октомври 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.