Генерални Аудиенции

Молете се на Бог за живите и мъртвите

30 ноември 2016 – Папа Франциск

Молете се на Бог за живите и мъртвите

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

С днешният катехезис ще завършим цикъла, посветен на милосърдието. Въпреки че катехезите са завършени, милостта трябва да продължи! Нека благодарим на Господ за всичко това и нека го пазим в сърцето си за утеха и комфорт.

Последното духовно дело на милостта изисква да се молим за живите и мъртвите. Можем също да поставим това редом с последното телесно дело на милостта, което ни призовава да погребваме мъртвите. Последното може да изглежда любопитно искане; и въпреки че в някои региони на света, които живеят под бича на войната, с бомбардировки ден и нощ, които сеят страх и взимат невинни жертви, за съжаление тази работа е навременна. Библията дава чудесен пример в това отношение: този на възрастния Товит, който, рискувайки живота си, ще погребе мъртвите въпреки забраната на царя (вж. Тов 1:17-19, 2:2-4). И днес има хора, които рискуват живота си, за да погребват нещастни жертви на войната. Така това телесно дело на милостта не е далеч от нашето ежедневно съществуване. Това ни кара да се замислим какво се случи на Разпети петък, когато Дева Мария, заедно с Йоан и няколко жени бяха близо до кръста на Исус. След смъртта му, Йосиф от Ариматея – богат член на Синедриона, станал последовател на Исус – дойде и предложи гробницата си, току-що изсечена в скалата, за Него. Той лично отиде при Пилат и поиска тялото на Исус: истинско дело на милост, извършено с голяма смелост (вж. Матей 27:57-60)! За християните погребението е акт на състрадание, но и акт на голяма вяра. Ние погребваме телата на нашите близки с надеждата за тяхното възкресение (вж. 1 Коринтяни 15:1-34). Това е обред, който е траен и е сърдечен в нашия народ и който има особен отзвук през този месец ноември, който е посветен особено на молитвата за починалите.

Молитвата за мъртвите е преди всичко знак на признателност за свидетелството, което са ни оставили, и доброто, което са направили. Това е благодарност към Господ, че ни ги е дал и за тяхната любов и приятелство. Църквата се моли за починалия по особен начин по време на светата Литургия. Свещеникът заявява: „Помни, Господи, Твоите слуги, които са отишли ​​пред нас със знака на вярата, и починали в мир. На тези, Господи, и на всички, които са починали в Христа, дай, молим те, място за освежаване, светлина и мир” (Римски канон). Това е просто, ефективно, смислено възпоменание, защото поверява нашите близки на Божията милост. Молим се с християнска надежда те да бъдат с него в рая, докато чакаме да бъдем отново заедно в тази мистерия на любовта, която не разбираме, но за която знаем, че е истина, защото е обещание, дадено от Исус. Всички ще възкръснем отново и всички ще бъдем завинаги с Исус, с Него.

Споменът за починалите верни не трябва да ни кара да забравяме да се молим и за живите, които заедно с нас се сблъскват с изпитанията на живота всеки ден. Нуждата от тази молитва е още по-очевидна, ако я поставим в светлината на изповедта на вярата, която гласи: „Вярвам в Общението на Светците“. Това е тайната, която изразява красотата на милостта, която Исус ни разкри. Общението на Светците наистина показва, че всички сме потопени в Божия живот и живеем в Неговата любов. Всички ние, живи и мъртви, сме в общение, тоест като съюз; обединени в общността на онези, които са приели Кръщението, и на онези, които са хранени от Тялото Христово и са част от великото Божие семейство. Ние всички сме едно и също семейство, обединено. Поради тази причина се молим един за друг.

Колко различни начини има да се молим за нашия ближен! Всички те са валидни и приети от Бог, ако са направени от сърце. Мисля по особен начин за майките и бащите, които благославят децата си сутрин и вечер. В някои семейства все още съществува тази практика: благославянето на дете е молитва. Мисля да се молим за болни хора, когато отиваме да ги посетим и се молим за тях; на тихо ходатайство, понякога плачливо, в много трудни ситуации, които изискват молитва.

Вчера един добър човек, предприемач, дойде на литургията в Санта Марта. Този млад мъж трябва да затвори фабриката си, защото не може да управлява, и той се разплака, казвайки: „Не искам да оставя повече от 50 семейства без работа. Бих могъл да обявя компанията в несъстоятелност: можех да се прибера вкъщи с парите си, но сърцето ми щеше да плаче за тези 50 семейства до края на живота ми”. Това е добър християнин, който се моли чрез делата си: той дойде на литургия, за да се моли Господ да му даде изход, не само за него, но и за 50-те семейства. Това е човек, който знае как да се моли, със сърцето си и чрез делата си, той знае как да се моли за ближния си. Той е в трудна ситуация и не търси най-лесния изход: „нека се справят сами“. Този човек е християнин. Беше ми приятно да го слушам! Може би има много като него днес, в това време, в което толкова много хора са в затруднение поради липса на работа. Мисля обаче да благодаря и за добрата новина за приятел, роднина, колега: „Благодаря ти, Господи, за това прекрасно нещо!“. Това също е молитва за другите! Благодарение на Господ, когато нещата вървят добре. Понякога, както казва Свети Павел, „ние не знаем как да се молим, както трябва, но самият Дух ходатайства за нас с въздишки, твърде дълбоки“ (Римляни 8:26). Духът е, който се моли в нас. Затова нека отворим сърцата си, за да позволим на Светия Дух, изследвайки най-дълбоките ни стремежи, да ги пречисти и да ги доведе до изпълнение. Въпреки това, за нас и за другите, нека винаги да молим Божията воля да бъде изпълнена, както в Отче наш, защото Неговата воля със сигурност е най-голямото добро, добротата на Баща, който никога не ни изоставя: молете се и оставете Светия Дух да се моли в нас. Това е красиво в живота: да се молиш, да благодариш и да славиш Господа, да искаш нещо, да плачеш, когато има трудности, като този човек. Но нека сърцето винаги е отворено за Духа, за да се моли в нас, с нас и за нас.

Завършвайки тези катехези за милосърдието, нека се ангажираме да се молим един за друг, така че телесните и духовните дела на милосърдието да стават все повече стил на нашия живот. Катехезите, както казах в началото, свършват тук. Покрихме 14-те дела на милостта, но милостта продължава и трябва да я упражняваме по тези 14 начина. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 30 ноември 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.