Разкази от сестра Терезита

Младежът и възрастният човек

имало едно време…

Младежът и възрастният човек

    

         -Кой съм аз? – попитал един младеж възрастен човек.

         -Това си ти, за който се мислиш – отговорил възрастният; ще ти го обясня с една малка история.

         От стената на един град, обръщайки се към залеза, на линията на хоризонта, се виждали  двама души, които се прегръщали.

         -Това са баща и майка! – помислило едно невинно дете.

         -Това са двама любовници! – помислил един нечист човек.

         -Това са двама приятели, които се срещат след много години! – помислил си един самотен човек.

         -Това са двама търговци, сключили добър договор! – си казал един човек, алчен за пари.

         -Това е един баща, който прегръща сина си, върнал се от войната! -помислила една жена с нежна и добра душа.

         -Това е една дъщеря, която прегръща баща си, завърнал се от път! -помислил един баща, отчаян от смъртта на дъщеря си.

         -Това са двама влюбени! -помислила една девойка, мечтаеща за любов.

         -Това са двама мъже, които се бият до последна капка кръв! – помислил един убиец.

         -Кой знае, защо се прегръщат? -помислил един човек със студено сърце.

         -Колко е хубаво да видиш двама души, които се прегръщат! – помислил си eдин Божи човек.

         -Всяка мисъл, завършил възрастният мъж, разкрива част от самия теб, това, което си.

         Проверявай често мислите си, те могат да ти кажат много повече неща, отколкото, който и да е учител.