Генерални Аудиенции

„Мир на вас“ (Йоан 20, 21)

20 април 1983 – Папа Йоан Павел II

„Мир на вас“ (Йоан 20, 21)

 

  1. В този Великденски сезон ние напълно изживяваме радостта от помирението с Бога, което възкръсналият Христос ни възвестява с поздрава си; „Мир на вас“ (Йоан 20, 21). Той ни го възвестява, като ни „показва ръцете и ребрата Си“ (Йоан 20:20), канейки ни да обърнем поглед към жертвата, която ни донесе това помирение. Чрез страданията и смъртта за нас Христос заслужи опрощението на греховете ни и възстанови съюза между Бог и човечеството.

Неговата жертва беше изкупителна жертва, тоест жертва, която представлява компенсация за получаване на опрощение на греховете. В култа към древния съюз тези жертвоприношения на обезщетение са били практикувани; в книгата на Исая идеалният характер на „Божия служител” ни е описан в ужасно изпитание, в което той предлага живота си като изкупителна жертва (Ис. 53, 10). Исус се позовава на тази фигура на Слуга, когато определя значението на своята земна мисия: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина“ (Марк 10, 45; Мат. 20 , 28).

Той знае много добре защо отива на смърт: неговата жертва е цената, откупът за освобождението на човечеството. Когато установява Евхаристията, той предлага да се пие кръвта, предназначена да бъде пролята за мнозина, за опрощаване на греховете (Мат. 26, 28). Следователно Исус е наясно с принасянето на изкупителна жертва, жертва, различна от тези на юдейския култ, тъй като тя се състои в даряването на Неговия собствен живот и получава веднъж завинаги опрощението на греховете на цялото човечество.

Тази жертва е изразена по-късно, в богословската рефлексия, чрез понятията за удовлетворение и заслуга. Христос предложи удовлетворение за греховете и по този начин ни спечели спасение. Тридентският събор заявява, че „Нашият Господ Исус Христос, чрез Своето най-свято страдание, върху дървото на Кръста, заслужи оправдание за нас и удовлетвори Бог Отец за нас“ (Denz.-S. 1529).

  1. Единителната жертва на Кръста ни кара да разберем тежестта на греха. В очите на Бог грехът никога не е маловажен факт. Бащата обича хората и е дълбоко обиден от техните прегрешения или бунтове. Въпреки че е готов да прости, той, за доброто и честта на самия човек, иска репарация. Но именно тук божествената щедрост се проявява по най-изненадващ начин. Бащата дава своя Син на човечеството, за да предложи това обезщетение. С това той показва цялата безкрайна тежест на греха, тъй като изисква възможно най-високото обезщетение, това, което идва от неговия собствен Син. В същото време той разкрива безкрайното величие на своята любов, тъй като той е първият, с дара на Сина, който носи бремето на обезщетението.

Така че Бог наказва ли невинния Син? Няма ли явно нарушение на справедливостта в това? Нека се опитаме да разберем. Вярно е, че Христос замества по определен начин грешното човечество: Той всъщност поема върху себе си последствията от греха, които са страдание и смърт. Но това, което би било наказание, ако това страдание и смърт бяха нанесени на виновния, придобива различен смисъл, когато са доброволно поети от Божия Син: те стават изкупителна жертва за греховете на света. Христос невинен заема мястото на виновния. Погледът, който Отец обръща към него, когато страда на Кръста, не е поглед на гняв, нито на наказателна справедливост; това е поглед на съвършено самодоволство, който приветства неговата героична саможертва.

  1. Как да не се възхищаваме на трогателната солидарност, с която Христос искаше да понесе бремето на нашите грехове? Дори днес, когато спрем да разглеждаме злото, което се проявява в света, можем да преценим огромната тежест, която падна върху раменете на Спасителя. Тъй като Божият Син направи човек, той беше в състояние да поеме греховете на всички хора, във всички времена от тяхната история. Като пое това бреме пред Отца и предложи съвършено обезщетение, той преобрази лицето на човечеството и освободи човешкото сърце от робството на греха.

Как да не сме му благодарни? Исус разчита на нашата благодарност. Наистина, ако в изкупителната жертва той зае мястото на всички нас, намерението му не беше да ни освободи от каквото и да било обезщетение. Наистина, той очаква нашето активно сътрудничество в неговото изкупително дело.

Това сътрудничество приема литургична форма в евхаристийното тържество, в което изкупителната жертва на Христос присъства, за да включи общността и вярващите в приноса. След това се простира върху целия християнски живот, който задължително е белязан от знака на кръста. През цялото си съществуване християнинът е поканен да предложи себе си като духовна жертва, да бъде представен на Отца в единство с този на Христос.

Щастливи, че бяхме помирени с Бог от Христос, ние чувстваме честта да споделим с него възхитителната жертва, която ни донесе спасение, и също така даваме своя принос за прилагането на плодовете на помирението в днешната вселена.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 20 април 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.