Генерални Аудиенции

Милосърдният баща (от Лука 15,11-32)

11 май 2016 – Папа Франциск

Милосърдният баща (от Лука 15,11-32)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес тази аудиенция се провежда на две места: тъй като имаше риск от дъжд, болните са в зала Павел VI и ни следват на макси екрана; две места, но една публика. Нека поздравим болните в зала Павел VI. Днес ще разсъждаваме върху притчата за милостивия баща. Разказва за баща и двамата му сина и ни помага да разберем безкрайната Божия милост.

Ще започнем от края, тоест от радостта в сърцето на бащата, който казва: „да ядем и да се веселим; защото този син ми беше мъртъв и оживя; изгубен беше и се намери” (Лука 15:23-24). С тези думи бащата прекъсва по-малкия син точно когато той признава вината си: „Не съм вече достоен да се наричам твой син…” (ст. 19). Но този израз е непоносим за сърцето на бащата, който бърза да върне признаците на достойнството на сина: най-хубавата дреха, угоеното теле, обувките. Исус не описва баща, който е обиден и негодуващ, баща, който например би казал на сина си: „ти ще платиш за това“. Напротив, бащата го прегръща, очаква го с любов. Единственото, което мисли бащата, е синът му да стои пред него жив и здрав и това го радва и той празнува. Приемането на блудния син е описано по трогателен начин: „докато беше още далече, баща му го видя и се смили, изтича, прегърна го и го целуна“ (ст. 20).

Каква нежност! Той го вижда от разстояние: какво означава това? Че бащата постоянно е ходил на терасата да гледа пътя дали синът му ще се върне; този син, който се беше държал лошо в много отношения, намери баща си там да го чака. Колко красива е нежността на бащата! Милостта на бащата е преливаща, безусловна и се проявява още преди синът да проговори. Разбира се, синът знае, че е сгрешил и го признава: „Съгреших… постъпете с мен като с един от вашите наемници” (ст. 18-19). Тези думи се разпадат пред прошката на бащата. Прегръдката и целувката на баща му го кара да разбере, че винаги е бил смятан за син, въпреки всичко. Това учение на Исус е много важно: нашето състояние като Божии деца е плод на любовта на сърцето на Отца; не зависи от нашите заслуги или от нашите действия и по този начин никой не може да го отнеме, дори дяволът! Никой не може да отнеме това достойнство.

Думите на Исус ни насърчават никога да не се отчайваме. Мисля си за разтревожените майки и татковци, които гледат как децата им се отдалечават, поемайки по опасни пътища. Мисля за енорийските свещеници и катехисти, които понякога се чудят дали работата им е напразна. Но мисля и за човека в затвора, който чувства, че животът му е свършил. Мисля за онези, които са правили грешки и не могат да си представят бъдещето, за онези, които жадуват за милост и прошка и вярват, че не ги заслужават… Във всяка ситуация в живота не трябва да забравям, че никога няма да престана да бъда Божие дете, да бъда син на Отца, който ме обича и очаква завръщането ми. Дори в най-лошата ситуация в живота, Бог ме чака, Бог иска да ме прегърне, Бог ме очаква.

В притчата има друг син, по-големият; той също трябва да открие милостта на бащата. Винаги си стоеше вкъщи, но е толкова различен от бащата! В думите му липсва нежност: „Ето, тези много години ти служих и никога не съм престъпил заповедта ти… Но когато този твой син дойде…“ (ст. 29-30). Виждаме презрението: той никога не казва „баща“, никога не казва „брат“, той мисли само за себе си. Той се хвали, че винаги е бил до баща си и че му е служил; но той никога не е преживял тази близост с радост. И сега той обвинява бащата, че никога не му е давал толкова много за пируване като дете. Горкият баща! Единият син си отиде, а другият никога не е бил близо до него! Страданието на бащата е като страданието на Бог, страданието на Исус, когато се отдалечим от него, било защото отиваме далече, било защото сме наблизо, без да сме близо.

По-големият син също има нужда от милост. Праведните, онези, които вярват, че са праведни, също имат нужда от милост. Този син представлява нас, когато се чудим дали си струват всичките проблеми, ако не получим нищо в замяна. Исус ни напомня, че човек не остава в дома на Отца за награда, а защото има достойнството да бъде дете, което споделя отговорност. Няма „договаряне“ с Бог, а по-скоро следване по стъпките на Исус, който даде себе си на кръста без мярка.

„Сине, ти винаги си с мен и всичко, което е мое, е твое. Прилично беше да се веселим и да сме щастливи” (ст. 31-32). Бащата говори така на по-големия син. Логиката му е тази на милостта! По-малкият син смяташе, че заслужава наказание за греховете си, по-големият очакваше отплата за службата си. Двамата братя не говорят помежду си, живеят по различен начин, но и двамата разсъждават по чужда на Исус логика: ако правиш добро, получаваш награда; ако правиш зло, ще бъдеш наказан. Това не е логиката на Исус, не е! Тази логика се преобръща от думите на бащата: „Подобаваше да се веселиш и да си щастлив, защото твоят брат беше мъртъв и оживя; беше изгубен и се намери” (ст. 32). Бащата намери изгубен син, а сега може и да го върне на брат му! Без по-малкия, по-големият син престава да бъде „брат“. Най-голямата радост за бащата е да види как децата му се признават за братя.

Синовете могат да решат дали да се присъединят към радостта на бащата или да я отхвърлят. Те трябва да се запитат какво наистина искат и каква е тяхната визия за живота им. Притчата остава отворена: не знаем какво е решил да направи по-големият син. И това е стимул за нас. Този Евангелски пасаж ни учи, че всички ние трябва да влезем в Дома на Отца и да участваме в Неговата радост, в Неговия празник на милостта и братството. Братя и сестри, нека отворим сърцата си, за да бъдем „милосърдни като Отца”!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 11 май 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.