Генерални Аудиенции

Милост и утеха

16 март 2016 – Папа Франциск

Милост и утеха

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

В Книгата на Пророк Йеремия глави 30 и 31 са наречени „Книгата на утехата“, защото Божията милост е представена с голямата му способност да утешава и отваря за надежда сърцата на страдащите. Днес ние също искаме да чуем това послание на утеха.

Еремия се обръща към израилтяните, които са били депортирани в чужда земя, и предсказва завръщането им в родината. Това завръщане е знак за безкрайната любов на Бог Отец, който никога не изоставя децата си, но се грижи за тях и ги спасява. Изгнанието беше опустошително преживяване за Израел. Тяхната вяра се поколеба, защото в чужда земя, без Храма, без поклонение, след като видяха унищожена родината си, беше трудно да продължат да вярват в добротата на Господ. Това, което идва на ум, е близката Албания и как след толкова много преследвания и разрушения тя успя да се издигне с достойнство и вяра. Ето как израилтяните страдаха в изгнание.

Ние също можем да преживеем нещо като изгнание понякога, когато самотата, страданието, смъртта ни карат да мислим, че сме изоставени от Бог. Колко често сме чували тези думи „Бог ме е забравил“, казани от хора, които страдат и се чувстват изоставени. И все пак колко от нашите братя и сестри в този момент преживяват действителна и драматична ситуация на изгнание, далеч от родината си, все още шокирани от руините на домовете си, със страх в сърцата си и често, за съжаление, скърбящи за загубата на любими хора! В тези случаи може да се запитате: къде е Бог? Как е възможно толкова много страдания да засегнат невинни мъже, жени и деца? Когато се опитат да влязат по друг път, вратата е затворена за тях. Те са там, на границата, защото толкова много врати и толкова много сърца са затворени. Днешните мигранти, които страдат от студа, са без храна. Те не могат да влязат. Те не се чувстват добре дошли. Много ми е приятно, когато чувам и виждам, че народите и властите отварят сърца и отварят врати!

Пророк Еремия ни дава първи отговор. Изгнаниците успяват да се върнат, за да видят земята си и да почувстват Божията милост. Това е великото послание на утеха: Бог не отсъства, дори и днес в тези трагични ситуации, Бог е близо и върши велики дела на спасение за онези, които Му се доверяват. Човек не трябва да се поддава на отчаянието, а да продължава да бъде уверен, че доброто побеждава злото и че Господ ще изсуши всяка сълза и ще ни освободи от всеки страх.

Така Еремия дава своя глас на Божиите думи на любов към неговия народ: „Възлюбих те с вечна любов; затова ти останах верен. Пак ще те съградя и ще се съградиш, Богородичен Израиле! Пак ще се украсиш с тимпани и ще излезеш в хорото на веселяците (31:3-4). Господ е верен, не оставя човек да се отчайва. Бог обича с безгранична любов, която дори грехът не може да удържи, и благодарение на Него сърцето на човека се изпълва с радост и утеха.

Утешителната мечта за завръщане в родината продължава в думите на пророка, който, обръщайки се към онези, които ще се върнат в Йерусалим, казва: „Ще дойдат и ще пеят с висок глас на височината на Сион и ще сияят над благостта на Господ, над житото, виното и дървеното масло, и над малките на стадото и говедото; животът им ще бъде като напоявана градина и няма да линеят вече” (31:12).

В радост и благодарност изгнаниците ще се завърнат в Сион, изкачвайки се на светата планина към Божия дом и по този начин ще могат отново да издигат химни и молитви към Господа, който ги е освободил. Това завръщане в Ерусалим и неговата щедрост са описани с глагол, който буквално означава „да струи, да тече“. Хората се виждат в парадоксално движение като пълноводна река, която тече към възвишението на Сион, изкачвайки се обратно към върха на планината. Смел образ е да се опише колко голяма е Господната милост!

Земята, която хората трябваше да изоставят, е ограбена от врагове и опустошена. Сега обаче се връща към живот и разцъфтява отново. Самите изгнаници ще приличат на напоена градина, на плодородна земя. Израел, върнат обратно в родината си от Господ, участва в победата на живота над смъртта и на благословението над проклятието.

Така хората се укрепват и утешават от Бога. Тази дума е важна: утешен! Репатрираните получават живот от купел, който свободно ги напоява.

В този момент пророкът възвестява пълнотата на радостта и отново в името на Бог провъзгласява: „Ще обърна плача им в радост, ще ги утеша и ще им дам радост вместо скръб“ (31:13).

Псалмът ни казва, че когато се върнат в родината си, устните им ще се усмихнат; това е толкова голяма радост! Това е дарът, който Господ също иска да даде на всеки един от нас, със своята прошка, която преобразява и помирява.

Пророк Йеремия ни даде посланието, представяйки завръщането на изгнаниците като велик символ на утеха, дадена на сърцето, което се обръща. Господ Исус от своя страна е довел това послание на пророка до изпълнение. Истинското и радикално завръщане от изгнание и утешителната светлина, след тъмната криза на вярата, се преживява на Великден, в пълното и окончателно преживяване на Божията любов, милостивата любов, която дава радост, мир и вечен живот.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Сряда, 16 март 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.