Генерални Аудиенции

Милост и справедливост

3 февруари 2016 – Папа Франциск

Милост и справедливост

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Свещеното писание ни представя Бога като безкрайна милост и съвършена справедливост. Как да съвместим двете? Как човек може да примири реалността на милостта с изискванията на справедливостта? Може да изглежда, че двете си противоречат; но всъщност не е така, защото самата Божия милост е тази, която довежда истинската справедливост до изпълнение. Но за каква справедливост говорим?

Ако помислим за законното правораздаване, виждаме, че онези, които смятат себе си за жертви на несправедливост, се обръщат към съдия в трибунал и молят справедливостта да бъде въздадена. Това е възмездна справедливост, която налага наказание на виновния, според принципа, че на всеки трябва да се отдаде заслуженото. Както се казва в Книгата на притчите: „Който е твърд в правдата, ще живее, а който преследва злото, ще умре“ (11:19). Исус също говори за това в притчата за вдовицата, която многократно отива при съдията и го моли: „Оправдай ме срещу моя противник” (Лука 18:3). Този път обаче не води до истинска справедливост, защото в действителност той не побеждава злото, а само го спира. Само ако му се отговори с добро, злото може наистина да бъде победено.

Освен това има друг начин за правене на справедливост, който Библията ни представя като кралския път, по който трябва да поемем. Това е процес, който избягва прибягването до трибунала и позволява на жертвата да се изправи директно срещу виновника и да го покани към обръщане, като помага на човека да разбере, че върши зло, като по този начин се обръща към съвестта си. По този начин, като най-накрая се покаят и признаят грешката си, те могат да се отворят за прошката, която наранената страна им предлага. И това е красиво: след като се убеди, че стореното е грешно, сърцето се отваря за прошката, която му се предлага. Това е начинът за разрешаване на конфликти в семейството, в отношенията между съпрузи или между родители и деца, когато обидената страна обича виновния и желае да спаси връзката, която ги обединява. Не прекъсвайте обвързаността, тази връзка.

Разбира се, това е трудно пътуване. Изисква тези, които са били онеправдани, да са готови да простят и да желаят добро и спасение за своя оскърбител. Само по този начин справедливостта може да възтържествува, защото така, ако виновникът признае стореното зло и престане да го прави, злото вече го няма; и този, който е бил несправедлив, става справедлив, защото му е простено и му се помага да преоткрие пътя на доброто. И тук идват прошката и милостта.

Ето как Бог действа към нас грешните. Господ непрекъснато ни предлага прошката си и ни помага да го приемем и да осъзнаем своите грешки, за да ни освободи от тях. Защото Бог не иска нашето осъждане, а нашето спасение. Бог не иска да осъди никого! Някой от вас може да ме попита: „Но Отче, нима Пилат не заслужаваше осъждане? Бог искаше ли това?” Не! Бог искаше да спаси Пилат, както и Юда, всички! Той, Господ на милостта, иска да спаси всички! Трудността е да му позволим да влезе в сърцата ни. Всяка дума на пророците е страстен призив, пълен с любов, който търси нашето обръщане. Това казва Господ чрез пророк Езекиил: „Имам ли благоволение в смъртта на нечестивия… а не в това да се обърне от пътя си и да живее?“ (18:23; срв. 33:11), това е, което е угодно на Бог!

Това е сърцето на Бог, сърцето на Баща, който обича и иска децата му да живеят в доброта и справедливост и по този начин те да живеят пълноценно и да бъдат щастливи. Сърцето на един Баща, който надхвърля малкото ни понятие за справедливост, за да ни отвори към безграничните хоризонти на Неговата милост. Неговото е сърцето на Баща, който не се отнася с нас според греховете ни, нито ни отплаща според грешките ни, както се казва в Псалма (103[102]:9-10). Неговото е именно сърцето на бащата, когото искаме да срещнем, когато отидем в изповедалнята. Може би той ще каже нещо, което да ни помогне да разберем по-добре нашия грях, но всички отиваме да намерим баща, който ни помага да променим живота си; баща, който ни дава сили да продължим; баща, който ни прощава в името на Бог. Ето защо да си изповедник е толкова важна отговорност, защото този син, тази дъщеря, която идва при теб, търси само баща. А ти, свещеник в изповедалнята, ти си там на мястото на Отца, който върши справедливост със своята милост.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 3 февруари 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.