Генерални Аудиенции

Милост и сила

24 февруари 2016 – Папа Франциск

Милост и сила

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Продължаваме с нашите катехези за милосърдието в Свещеното писание. Различни пасажи говорят за могъщите, за царете, за хората „на високите места“, а също и за тяхната арогантност и злоупотребата им с власт. Богатството и властта са ситуации, които могат да бъдат добри и полезни за общото благо, ако бъдат поставени в услуга на бедните и на всички, със справедливост и милосърдие. Но когато, както твърде често се случва, те се изживяват като привилегия, с егоизъм и високомерие, те се трансформират в инструменти на корупцията и смъртта. Това се случи в епизода с лозето на Навутей, описан в Първа книга на царете, глава 21, който ще спрем да разгледаме днес.

В този текст се разказва, че Ахав, царят на Израел, иска да купи лозето на човек на име Навутей, тъй като това лозе граничи с царския дворец. Офертата изглежда легитимна, дори щедра, но поземлените притежания в Израел се считат за практически неотчуждаеми. Всъщност в Книгата Левит се казва: „Земята няма да се продава завинаги, защото земята е моя; защото сте пришълци и пришълци при мене (Лев. 25:23). Земята е свещена, защото е дар от Господа, който като такъв трябва да се пази и съхранява, като знак на божественото благословение, което преминава от поколение на поколение и гарантира достойнство за всички. Така може да се разбере отрицателният отговор на Навутей към царя: „Да не дава Господ да ти дам наследството на бащите си” (3 Царе 21:3).

Цар Ахав реагира на този отказ с горчивина и презрение. Той се чувства обиден – той е царят, могъщият човек – неговият суверенен авторитет е опорочен и желанието му за собственост е осуетено. Виждайки го толкова унил, съпругата му Езавел, езическа царица, която насърчаваше идолопоклонничеството и която беше убила Господните пророци (вж. 3 Царе 18:4), — тя не беше лоша, тя беше зла! — реши да се намеси. Думите, които тя отправи към царя, са много показателни. Чуйте нечестието, което стоеше зад тази жена: „Вие сега управлявате ли Израел? Стани, яж хляб и нека сърцето ти се весели. Ще ти дам лозето на езраелеца Навутей” (3 Царе 21:7). Тя набляга на престижа и властта на царя, които според нейния поглед са поставени под въпрос от отхвърлянето на Навутей. Вместо това това е власт, която тя смята за абсолютна и чрез която всяко желание на могъщия цар се превръща в заповед. Великият Свети Амвросий написа малка книга за този епизод. Нарича се „Набот“. Ще бъде добре за нас да го прочетем в този период на Великия пост. Наистина е красиво, много практично.

Исус, припомняйки тези неща, ни казва: „Знаете, че владетелите на езичниците господстват над тях и техните велики мъже упражняват власт над тях. Между вас да не бъде така; но който иска да бъде по-голям между вас, нека ви бъде слуга, и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде слуга” (Матей 20:25-27). Ако човек загуби това измерение на служба, властта може да се трансформира в арогантност и да се превърне в господство и потисничество. Точно това се случи в епизода с лозето на Навутей. Езавел, кралицата, по безскрупулен начин решава да елиминира Навутей и привежда плана си в действие. Тя използва фалшиви претенции на извратена правна система: от името на царя тя изпраща писма до старейшините и благородниците на града, заповядвайки фалшивите свидетели публично да обвинят Навутей, че е проклел Бог и царя, престъпление, наказуемо със смърт. Така, след смъртта на Навутей, царят успя да завладее лозето. Това не е история за някогашните времена, това е и история за днешния ден, за силните, които, за да имат повече пари, експлоатират бедните, експлоатират хората. Това е историята за трафика на хора, за робския труд, за бедните хора, които работят „под масата” и срещу минимална заплата, обогатявайки по този начин силните. Това е историята на корумпираните политици, които искат още и още! Ето защо казах, че би било добре да прочетем книгата на Св. Амвросий за Навутей, защото този текст е актуален за съвремието.

Ето докъде води упражняването на власт без уважение към живота, без справедливост, без милост. И ето докъде води жаждата за власт: тя се превръща в алчност, която иска да притежава всичко. Един текст на пророк Исая е особено просветляващ в това отношение. В него Господ предупреждава срещу алчността на богатите земевладелци, които искат да притежават все повече и повече къщи и земи. Пророк Исая казва:

„Горко на онези, които се събират от къща в къща,

които добавят поле към поле,

докато няма повече място,

и ти си накаран да живееш сам

всред земята” (Исая 5:8).

Пророк Исая не е бил комунист! Бог обаче е по-велик от нечестието и от подмолните действия на хората. В своята милост той изпраща пророк Илия да помогне на Ахав да се обърне. Сега нека обърнем страницата и как продължава историята? Бог вижда това престъпление и също чука на сърцето на Ахав, а царят, греховете му поставени пред него, разбира, смирява се и моли за прошка. Колко красиво би било, ако днешните мощни експлоататори правеха същото! Господ приема неговото покаяние; обаче един невинен човек е убит, а увековеченото зло оставя болезнени белези. Наистина, извършеното зло оставя своите болезнени следи, а историята на човечеството носи раните. Милостта показва и в този случай царския път, който трябва да се следва. Милостта може да лекува рани и може да променя историята. Отворете сърцето си за милостта! Божествената милост е по-силна от греховете на хората. По-силно е, това е примерът на Ахав! Познаваме силата му, когато си припомним идването на Невинния Божи Син, който стана човек, за да унищожи злото с прошката си. Исус Христос е истинският Цар, но силата му е напълно различна. Неговият престол е Кръстът. Той не е цар, който убива, а напротив, който дава живот. Неговото ходене към всички, особено към най-слабите, побеждава самотата и смъртоносната съдба, до която грехът води. Исус Христос, със своята близост и нежност, води грешниците в мястото на благодатта и прошката. Това е Божията милост.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 24 февруари 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.