Генерални Аудиенции

Милост и поправяне

2 март 2016 – Папа Франциск

Милост и поправяне

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Говорейки за Божието милосърдие, често сме припомняли образа на бащата на семейството, който обича децата си, помага им, грижи се за тях, прощава им. Като баща, той ги учи и ги коригира, когато правят грешки, като им помага да се развиват и растат в доброта. Ето как Бог е представен в първата глава на Книгата на Пророк Исая, в която Господ, любящ, но също така внимателен и строг баща, се обръща към Израел, обвинявайки ги в нелоялност и поквара, за да ги върне обратно към пътя на справедливостта. Ето как започва нашият текст: „Слушайте, О небеса, и слушай, О земьо; / защото Господ е казал: / ‘Синове отгледах и възпитах, / но те се разбунтуваха против мене. Волът познава стопанина си, а магарето яслите на господаря си; / но Израил не знае, / народът ми не разбира’” (1:2-3).

Чрез пророка Бог говори на хората с огорчението на разочарован баща, отгледал децата си, а сега те са се разбунтували срещу него. Дори животните са верни на господаря си и разпознават ръката, която ги храни; но хората вече не признават Бог, отказват да разберат. Макар и наранен, Бог оставя любовта да говори и той се обръща към съвестта на тези дегенерирали деца, за да могат да поправят пътищата си и да позволят да бъдат обичани отново. Това прави Бог! Той идва да ни посрещне, за да позволим на Него, нашия Бог, да ни обича.

Връзката баща-син, на която пророците често се позовават, когато говорят за Заветната връзка между Бог и неговия народ, е изкривена. Мисията на родителя да образова има за цел да отгледа децата в свобода, да ги научи как да бъдат отговорни, способни да правят добри неща за себе си и за другите. Но поради греха свободата става претекст за автономия, претекст за гордост, а гордостта води до противопоставяне и илюзията за самодостатъчност.

Така Бог смъмря своя народ: „Загубихте пътя си“. С любов и горчивина той казва „моите“ хора. Бог никога не се отрича от нас; ние сме негови хора. Дори най-лошите мъже, най-лошите жени, най-лошите хора са неговите деца. Това е Бог: той никога не се отрича от нас! Той винаги казва: „Ела сине, ела дъще“. Това е любовта на нашия Отец; това е Божията милост. Да имаме такъв Баща ни дава надежда, дава ни увереност. Тази принадлежност трябва да се изживява в доверие и послушание, със знанието, че всичко е дар, който идва от любовта на Отца. Вместо това има суета, глупост и идолопоклонство.

Ето защо сега пророкът директно се обръща към този народ с тежки думи, за да им помогне да разберат тежестта на своята вина: „Ах, грешен народ, / […] синове, които покварявате! / Те оставиха Господа, / те презряха Светия Израилев, / те се отчуждиха напълно” (ст. 4).

Последствието от греха е състояние на страдание, от което страната също усеща последиците, опустошена и превърната в пустота, до такава степен, че Сион – тоест Йерусалим – става необитаем. Там, където Бог и неговото бащинство са отхвърлени, животът вече не е възможен, съществуването губи своите корени, всичко изглежда покварено и унищожено. Въпреки това, дори този болезнен момент е с оглед на спасението. Целта на изпитанието е хората да могат да изпитат горчивината на онези, които изоставят Бог, и по този начин да се изправят срещу мъчителната празнота на избора на смъртта. Страданието, неизбежната последица от саморазрушително решение, трябва да накара грешниците да се замислят, за да бъдат отворени за обръщане и прошка.

Това е пътят на божествената милост. Бог не постъпва с нас според грешките ни (вж. Псалм 103 [102]:10). Наказанието се превръща в инструмент за подтикване към размисъл. Така човек може да разбере, че Бог прощава на Своя народ, той прощава и не унищожава всички, но Спасението винаги оставя отворена врата за надеждата, което включва решението да се вслушаш и да си позволиш да се обърнеш, но то винаги се дава свободно. Следователно Господ, в Своята милост, посочва път, който не е път на ритуални жертви, а по-скоро на справедливост. .. Поклонението е критикувано не защото е безполезно само по себе си, а защото вместо да изразява обръщане, то се превръща в търсене на собствена справедливост, създавайки подвеждащото убеждение, че жертвите са тези, които спасяват, а не божественото; милост, която прощава греха.

Да разберем това ясно: когато човек е болен, отива на лекар; когато човек се чувства грешник, отива при Господа. Ако вместо на лекар отиде при магьосник, не е излекуван. Толкова често не отиваме при Господа, а предпочитаме да поемем по грешния път, търсейки оправдания, справедливост или мир без Него. Бог, казва Пророк Исая, не се наслаждава на кръвта на бикове и агнета (1:11), особено ако жертвата е направена от ръце, изцапани с кръвта на нашите братя (ст. 15).

Мисля за няколко благодетели на Църквата, които идват с дарение — „Вземете това дарение за Църквата“ — което е плод на кръвта на толкова много експлоатирани, малтретирани, поробени хора и техния зле платен труд! Бих казал на тези хора: „Моля, вземете обратно чека си, изгорете го”. Божият народ, а именно Църквата, няма нужда от мръсни пари. Те се нуждаят от сърца, отворени за Божията милост. Важно е да се доближаваме до Бог с чисти ръце, като избягваме злото и практикуваме добро и справедливост. Начинът, по който пророкът завършва, е красив: „престани да правиш зло, / научи се да правиш добро; / търси справедливост, / коригирай потисничеството; / защити сирачето, / застъпи се за вдовицата” (ст. 16-17).

Помислете за многото бежанци, които пристигат в Европа и не знаят къде да отидат. Сега, казва Господ, вашите грехове, макар и алени, ще станат бели като сняг, чисто бели като вълна и хората ще могат да ядат благата на земята и да живеят в мир (вж. ст. 19).

Това е чудото на прошката, която Бог – прошката, която Бог като Баща – иска да даде на своя народ. Божията милост се предлага на всички и думите на пророка са валидни и днес за всички нас, които сме призвани да живеем като Божии деца.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 2 март 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.