Генерални Аудиенции

Милост и помирение

30 април 2016 – Папа Франциск

Милост и помирение

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес бих искал да размишлявам с вас върху един важен аспект на милосърдието: помирението. Бог никога не е пропускал да предложи своята прошка на мъжете и жените: Неговата милост се усеща от поколение на поколение. Често вярваме, че нашите грехове отдалечават Господ от нас. В действителност, като грешим, ние може да се дистанцираме от него, но, виждайки ни в опасност, той се опитва още повече да ни намери. Бог никога не се поддава на възможността човек да остане далеч от любовта му, при условие обаче, че намери в него или нея някакъв знак на покаяние за стореното зло.

Само с нашите усилия не можем да се помирим с Бог. Грехът наистина е израз на отхвърлянето на Неговата любов, което води до затваряне в себе си, заблуждавайки се да мислим, че сме намерили по-голяма свобода и автономия. Далеч от Бога ние вече нямаме дестинация и се превръщаме от поклонници в този свят в „скитници“. Ако използваме общ израз: когато съгрешаваме, ние се „отвръщаме от Бога“. Точно това правим; грешникът вижда само себе си и по този начин се предполага, че е самодостатъчен. Така грехът продължава да разширява разстоянието между нас и Бог и това може да се превърне в пропаст. Но Исус идва да ни намери като добър пастир, който не е доволен, докато не намери изгубената овца, както четем в Евангелието (вж. Лука 15:4-6). Той изгражда отново моста, който ни свързва с Отца и ни позволява да преоткрием достойнството си като деца. Чрез жертвата на Своя живот Той ни помири с Отца и ни даде вечен живот (вж. Йоан 10:15).

„Помирете се с Бога!“ (2 Коринтяни 5:20): викът, който Апостол Павел отправя към ранните християни в Коринт, днес се отнася за всички нас със същата сила и убеденост. Нека се помирим с Бога! Този юбилей на милосърдието е време на помирение за всички. Много хора биха искали да се помирят с Бога, но не знаят как да го направят, или не се чувстват достойни, или не искат да го признаят, дори пред себе си. Християнската общност може и трябва да насърчи искреното завръщане към Бог за онези, които изпитват този копнеж. Особено онези, които изпълняват „служението на помирението“ (2 Коринтяни 5:18), са призовани да бъдат инструменти, послушни на Светия Дух, защото там, където човек е изоставил греха, милостта може да изобилства (вж. Римляни 5:20). Никой не трябва да се отделя от Бог поради препятствия, поставени от човечеството! И — искам да подчертая това — това важи и за изповедниците. За тях важи: моля ви, не поставяйте пречки на хората, които искат да се помирят с Бога. Изповедникът трябва да е баща! Той стои на мястото на Бог Отец! Изповедникът трябва да приветства тези, които идват при него, за да се помирят с Бога, и да им помогне в пътуването към това помирение, което правим. Това е много красиво служение: не е стая за изтезания или стая за разпити. Не. Това е мястото, където Отца приема, приветства и прощава този човек. Нека се помирим с Бога! Всички ние! Нека тази свята година бъде положително време да преоткрием нуждата си от нежността и близостта на Отца, да се върнем при Него с цялото си сърце.

Опитът на помирението с Бога ни позволява да открием необходимостта от други форми на помирение: в семействата, в междуличностните отношения, в църковните общности, както и в социалните международни отношения. Наскоро някой ми каза, че в света има повече врагове, отколкото приятели, и вярвам, че е прав. Вместо това нека изградим мостове на помирение помежду си, започвайки от семейството. Колко братя и сестри са се карали и са се отчуждили за наследството. Това не бива да се случва! Тази година е годината на помирението, с Бога и между нас! Помирението е също служба за мира, солидарността и посрещането на всички.

Затова нека приемем поканата да се помирим с Бога, за да станем нови създания и да излъчваме Неговата милост сред нашите братя, сред хората.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, събота, 30 април 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.