Генерални Аудиенции

Милост и обръщане (вж. Лука 24:45-48)

18 юни 2016 – Папа Франциск

Милост и обръщане (вж. Лука 24:45-48)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

След Възкресението си Исус се явява няколко пъти на учениците си, преди да се възнесе в славата на Отца. Евангелският пасаж, който току-що чухме (Лука 24:45-48), разказва за едно от тези проявления, в което Господ посочва основното съдържание на проповедта, която те трябва да предложат на света. Можем да го синтезираме с две думи: „обръщане” и „опрощаване на греховете”. Това са двата квалифициращи аспекта на милостта на Бог, който с любов се грижи за нас. Днес нека вземем предвид обръщането.

Какво е обръщане? То присъства в цялата Библия и особено в проповядването на пророците, които непрекъснато призовават хората да се „върнат при Господа“, като го молят за прошка и променят своите пътища. Обръщането, според пророците, означава промяна на посоката и ново обръщане към Господ, разчитайки на сигурността, че Той ни обича и Неговата любов е винаги непоклатима. Връщане към Господ.

Исус превърна обръщането в първата дума на своето проповядване: „Покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Марк 1:15). С тази прокламация той се представя на хората, като ги моли да приемат неговото Слово като последни и окончателни Божии думи към човечеството (вж. Марк 12:1-11). Говорейки за обръщане по отношение на проповядването на пророците, Исус настоява още повече върху вътрешното измерение. Всъщност това включва целия човек, сърцето и ума, за да стане ново създание, нов човек. Променете сърцето си и ще бъдете обновени.

Когато Исус призовава някого към обръщане, той не се поставя като съдия на хората, но призовава от позиция наблизо, защото споделя човешкото състояние и следователно призовава от улицата, от дома, от масата… Милостта към тези, които трябваше да променят живота си, се появи чрез Неговото любящо присъствие, така че да включи всеки човек в неговата история на спасение. Исус убеждаваше хората със своята доброта, с любов и с начина си на съществуване, той докосваше дълбините на сърцата на хората и те се чувстваха привлечени от любовта на Бог и подтикнати да променят начина си на живот. Например обръщането на Матей (вж. Матей 9:9-13) и на Закхей (вж. Лука 19:1-10) става точно по този начин, защото те се чувстват обичани от Исус и чрез Него от Отца. Истинското обръщане се случва, когато приемем дара на благодатта и ясен знак за неговата автентичност е, когато осъзнаем нуждите на нашите братя и сме готови да се приближим до тях.

Скъпи братя и сестри, колко пъти и ние сме изпитвали нужда да извършим промяна, която да обхване цялата ни личност! Колко често си казваме: „Трябва да се променя, не мога да продължа по този начин… Животът ми по този път няма да даде плод; това ще бъде безполезен живот и няма да бъда щастлив”. Колко често идват тези мисли, колко често!… И Исус, който е близо до нас, протяга ръка и казва: „Ела, ела при мен. Аз ще свърша работата: ще променя сърцето ти, ще променя живота ти, ще те направя щастлив.“ Но вярваме ли на това, да или не? Какво мислите: вярвате ли в това или не? По-малко аплодисменти и повече глас! Вярваш ли или не? [„Да!“]. Така е. Исус, който е с нас, ни кани да променим живота си. Именно Той, със Светия Дух, посява в нас това безпокойство, за да променим живота си и да бъдем малко по-добри. Затова нека последваме тази покана на Господа и нека не се съпротивляваме, защото само ако се отворим за Неговата милост, ще намерим истински живот и истинска радост.

Всичко, което трябва да направим, е да отворим широко вратата и Той ще свърши останалото. Той прави всичко, но ние трябва да отворим широко сърцето си, за да ни излекува и да ни накара да вървим напред. Уверявам ви, че ще бъдем много по-щастливи. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, събота, 18 юни 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.