Генерални Аудиенции

Милост и мисия

30 януари 2016 – Папа Франциск

Милост и мисия

 

Скъпи братя и сестри,

Ден след ден навлизаме все по-дълбоко в Светата година на милосърдието. По Своята благодат Господ води стъпките ни, когато минаваме през Светата врата и идва да ни посрещне и остава винаги с нас, въпреки нашите недостатъци и противоречия. Нека никога не се уморяваме да изпитваме нужда от неговата прошка. Защото когато сме слаби, близостта до Него ни укрепва и ни дава възможност да живеем според вярата с по-голяма радост.

Днес желая да ви говоря за тясната връзка между милостта и мисията. Както ни напомня Св. Йоан Павел II: „Църквата живее автентичен живот, когато изповядва и провъзгласява милост… и когато приближава хората до изворите на милостта на Спасителя“ (Dives in Misericordia, n. 13). Като християни ние сме призовани да бъдем мисионери на Евангелието. Когато получаваме добри новини или когато преживяваме красиви моменти, ние естествено се стремим да ги споделим с другите. Чувстваме вътрешно, че не можем да сдържим радостта, която ни е дадена; и искаме да я разпространим. Радостта, която се вълнува вътре, е такава, че ни кара да я споделяме.

Същото трябва да бъде и когато срещнем Господ: радостта от тази среща и от Неговата милост, споделете милостта на Господ. Всъщност конкретният знак, че наистина сме срещнали Исус, е радостта, която показваме, като го съобщаваме на другите. И това не е „привличане на съмишленици“, това е даване на подарък: давам ти това, което ми доставя радост. Четейки Евангелието, виждаме, че това е опитът на първите ученици: след първата им среща с Исус, Андрей веднага отива да каже на брат си Петър (вж. Йоан 1:40-42), а Филип направи същото с Натанаил (вж. .Йоан 1:45-46). Да срещнеш Исус означава да изпиташ Неговата любов. Тази любов ни трансформира и ни прави способни да предаваме на другите силата, която дава. По някакъв начин можем да кажем, че от деня на нашето Кръщение всеки един от нас получава ново име в допълнение към това, което ни е дадено от майка ни и баща ни; това име е „Христофор“. Всички сме „Христофори“. Какво означава това? „Носители на Христос“. Това е името на нашето отношение, отношение на носител на Христовата радост, на Христовата милост. Всеки християнин е „Христофор“, тоест носител на Христос!

Милостта, която получаваме от Отца, не е дадена като лична утеха, а ни прави инструменти, чрез които и други могат да получат същия дар. Има чудесно взаимодействие между милост и мисия. Преживяването на милостта ни прави мисионери на милостта, а да бъдем мисионери ни позволява да растем още повече в Божията милост. Затова нека приемем нашето християнско призвание сериозно и да се ангажираме да живеем като вярващи, защото само тогава Евангелието може да докосне сърцето на човека и да го отвори, за да приеме благодатта на любовта, да получи тази велика, всеприветлива Божия милост.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, събота, 30 януари 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.