Генерални Аудиенции

Милост и милостиня

9 април 2016 – Папа Франциск

Милост и милостиня

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Евангелският пасаж, който чухме, ни позволява да открием съществен аспект на милостта: милостинята. Може да изглежда лесно да дадем милостиня, но трябва да внимаваме да не изпразним този жест от неговата важност. Всъщност терминът „милостиня“ произлиза от гръцки и всъщност означава „милост“. Следователно милостинята трябва да носи със себе си цялото богатство на милостта. И тъй като милостта има хиляда пътища, хиляда пътища, по този начин милостинята се изразява по много начини, за да се облекчат трудностите на тези, които са в нужда.

Задължението да се дава милостиня е древно като Библията. Жертвата и милостинята бяха две задължения, с които един благочестив човек трябваше да се съобразява. Има два важни пасажа в Стария завет, където Бог изисква специално внимание към бедните, които понякога са лишени, чужденци, сираци и вдовици. В Библията този непрекъснат рефрен – нуждаещият се, вдовицата, странникът, пришълецът, сиракът – се повтаря. Защото Бог иска Неговите хора да бдят над тези наши братя и сестри; нещо повече, бих казал, че те са в самия център на посланието: да хвалим Бога чрез жертва и да хвалим Бога чрез милостиня.

Заедно със задължението да ги помним, се дава и ценна насока: „да Му даваш даром и сърцето ти да не тъгува, когато Му даваш“ (Дт 15:10). Това означава, на първо място, че милосърдието изисква отношение на вътрешна радост. Предлагането на милост не може да бъде бреме или досада, от която да се освободим набързо. Колко хора оправдават недаването на милостиня с думите: „Що за човек е това? Ако му дам нещо може би ще отиде да си купи вино да се напие”. Ако се напие, то е защото не вижда алтернативи! А ти какво правиш тайно, че никой не го вижда? И все пак съдите онзи беден човек, който ви иска монета за чаша вино? Обичам да си спомням епизода с възрастния Товит, който, след като получи голяма сума пари, извика сина си и го инструктира, като каза: „Дайте милостиня… на всички, които живеят в непорочност […]. Не отвръщай лицето си от никой сиромах, и Божието лице няма да се отвърне от тебе” (Тов 4:7-8). Това са много мъдри думи, които ни помагат да разберем стойността на милостинята.

Исус, както чухме, ни даде незаменим урок в това отношение. На първо място, той ни моли да не даваме милостиня, за да бъдем хвалени и възхищавани от хората за нашата щедрост: правете това така, че дясната ви ръка да не знае какво прави лявата ви ръка (вж. Матей 6: 3). Не външният вид се брои, а способността да спрете, за да погледнете в лицето на този човек, който моли за помощ. Всеки от нас може да се запита: „Мога ли да спра и да погледна в лицето, в очите на този човек, който ме пита? Мога ли?”. Затова не трябва да идентифицираме милостинята с обикновената монета, предложена набързо, без да погледнем човека и без да спрем да говорим, за да разберем от какво той или тя наистина се нуждае. В същото време трябва да правим разлика между бедните и различните форми на просия, които не служат добре на истински бедните. По този начин милостинята е жест на любов, който е насочен към онези, които срещаме: това е жест на искрено внимание към онези, които се обръщат към нас и искат нашата помощ, направено тайно, където само Бог вижда и разбира стойността на извършеното действие.

Даването на милостиня трябва да бъде и за нас нещо, което е жертва. Спомням си една майка: тя имаше три деца, на шест, пет и три години горе-долу. Винаги е учела децата си, че трябва да се дава милостиня на хората, които я искат. Бяха на обяд: всеки ядеше котлет по милански, както казваме в моята страна, „паниран“. На вратата се почука. Най-големият отиде да отвори и се върна: „Мамо, има един беден човек, който иска нещо за ядене“. – Какво да правим? – попита майката. „Да му дадем нещо“, казаха всички, „да му дадем нещо!“. — „Добре: вземи половината котлет, ти другата половина, ти другата половина и ще направим два сандвича“ — „А, не, мамо, не!“ – „Не? Даваш му нещо от твоето, даваш нещо, което ти струва”. Това е да се занимаваш с бедния човек. Лишавам се от нещо свое, за да го дам на теб. Казвам на родителите: възпитавайте децата си да дават милостиня по този начин, да бъдат щедри към това, което имат.

Затова нека приемем думите на Апостол Павел: „Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на слабите, като си спомняте думите на Господ Исус, който каза: „По-блажено е да даваш отколкото да получаваш“ (Деяния 20:35; срв. 2 Коринтяни 9:7). Благодаря ви!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, събота, 9 април 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.