Генерални Аудиенции

Милост и диалог

22 октомври 2016 – Папа Франциск

Милост и диалог

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Пасажът от Евангелието на Йоан, който чухме (вж. 4:6-15), разказва за срещата на Исус със самарянка. Това, което прави впечатление в тази среща, е много краткият диалог между жената и Исус. Това ни позволява днес да подчертаем един много важен аспект на милостта, който е диалогът.

Диалогът позволява на хората да познават и разбират нуждите на другия. Преди всичко това е знак за голямо уважение, защото поставя човека в позиция на слушане и в състояние да бъде възприемчив към най-добрите гледни точки на оратора. Второ, диалогът е израз на милост, защото, макар да не пренебрегва различията, той може да ни помогне да изследваме и споделяме общото благо. Нещо повече, диалогът ни приканва да поставим себе си пред другия, виждайки го като дар от Бога и като някой, който ни призовава и иска да бъдем признати.

Много пъти не срещаме нашите братя и сестри, дори когато живеем до тях, особено когато даваме предимство на нашата позиция пред тази на другия. Ние не водим диалог, когато не слушаме достатъчно добре или когато сме склонни да прекъсваме другия човек, за да покажем, че сме прави. Колко пъти обаче, колко пъти, докато слушаме един човек, го спираме и казваме: „Не! Не! Не е така!“, и не позволяваме на човека да обясни какво иска да каже. И това пречи на диалога: това е агресия. Вместо това истинският диалог изисква моменти на мълчание, в които да разберем необикновения дар на Божието присъствие в брат или сестра.

Скъпи братя и сестри, диалогът помага на хората да хуманизират отношенията и да преодоляват недоразуменията. Има голяма нужда от диалог в нашите семейства и колко по-лесно биха се разрешавали проблемите, ако се научим да се изслушваме! Така е в отношенията между съпруг и съпруга, между родители и деца. Колко голяма помощ може да дойде и чрез диалога между учителите и техните ученици; или между мениджъри и работници, за да се идентифицират най-важните изисквания на работата.

Църквата също живее чрез диалог с мъже и жени от всяка епоха, за да разбере нуждите, които са в сърцето на всеки човек, и да допринесе за изпълнението на общото благо. Нека помислим за великия дар на сътворението и отговорността, която всички ние носим за опазването на нашия общ дом: диалогът по такава централна тема е неизбежна необходимост. Нека помислим за диалога между религиите, за да открием дълбоката истина за тяхната мисия сред мъжете и жените и да допринесем за изграждането на мир и мрежа на уважение и братство (вж. Енциклика Laudato Si’, п. 201).

В заключение, всички форми на диалог са израз на нашата голяма нужда от любовта на Бог, който достига до всеки и поставя във всеки семе от своята доброта, за да може то да сътрудничи в Неговото творческо дело. Диалогът разрушава стените на разделение и неразбирателство: той изгражда мостове на общуване и не позволява на никого да се изолира или да се оттегли в собствения си малък свят. Не забравяйте: диалогът означава да слушам какво ми казва другият и да казвам това, което мисля, с доброта. Ако нещата се развият по този начин, семейството, кварталът, работното място ще бъдат по-добри. Но ако не позволя на другия да каже всичко, което му е на сърце, и започна да викам — днес викаме много — тази връзка между нас няма да процъфтява; връзката между съпруг и съпруга, между родители и деца, няма да процъфтява. Слушайте, обяснявайте с любезност; не лай на другия, не крещи, а имай отворено сърце.

Исус разбираше добре какво беше в сърцето на самарянката, която беше голяма грешница: въпреки това той не й отказа възможността да се обясни; той й позволи да говори докрай и малко по малко навлезе в мистерията на нейния живот. Този урок важи и за нас. Чрез диалог можем да направим знаците на Божията милост да растат и да ги превърнем в инструмент за посрещане и уважение.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, събота, 22 октомври 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.