Генерални Аудиенции

Милост и ангажираност

20 февруари 2016 – Папа Франциск

Милост и ангажираност

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Юбилейът на милосърдието е истинска възможност да навлезем дълбоко в тайната на Божията доброта и любов. В този сезон на Великия пост Църквата ни кани да се научим да познаваме Господ Исус все по-добре и да живеем вярата по последователен начин с начин на живот, който изразява милостта на Отца. Това е ангажимент, който сме призовани да поемем, за да предложим на онези, които срещаме конкретния знак за Божията близост. Моят живот, моето отношение, начинът, по който преминавам през живота, трябва наистина да бъде конкретен знак за това, че Бог е близо до нас. Малки жестове на любов, на нежност, на грижа, които карат хората да почувстват, че Господ е с нас, близо до нас. Така се отваря вратата на милостта.

Днес бих искал да направя кратка пауза, за да помисля с вас върху темата на този израз, който използвах: темата за ангажираността. Какво е ангажимент? Какво означава да си обвързан? Когато се ангажирам, това означава, че поемам отговорност, задача за някого; това също означава начинът, отношението на вярност и отдаденост, особеното внимание, с което изпълнявам тази задача. Всеки ден от нас се иска да влагаме сърцето и душата си в това, което правим: молитва, работа, учене, но също и в спорта и отдиха… Да се ангажираме, с други думи, означава да положим всички усилия да дадем най-доброто от себе си, за да подобряване на живота.

Бог също се е посветил на нас. Първият му ангажимент беше да създаде света и въпреки нашите опити да го унищожим – а те са много – Той се ангажира да го поддържа жив. Но най-големият му ангажимент беше да ни даде Исус. Това е голямото Божие задължение! Да, Исус наистина е върховното посвещение, което Бог е поел за нас. Свети Павел също припомня това, когато пише, че Бог „не пощади собствения Си Син, но Го предаде за всички нас“ (Римляни 8:32). Съответно, заедно с Исус, Отца ще ни даде всичко, от което се нуждаем.

Как се проявява Божият ангажимент към нас? Много лесно е да го проверим в Евангелието. В Исус Бог се ангажира напълно, за да върне надеждата на бедните, на лишените от достойнство, на странниците, болните, пленниците и грешниците, които посрещна с доброта. Във всичко това Исус беше живият израз на милостта на Отца. Бих искал да засегна това: Исус посрещна грешниците с доброта. Ако мислим по човешки начин, грешникът би бил враг на Исус, враг на Бог, но той подходи към тях с доброта, обикна ги и промени сърцата им. Всички сме грешници: всички! Всички имаме някаква грешка пред Бог, но не трябва да таим съмнение. Той се приближава към нас, за да ни даде утеха, милост, прошка. Това е Божият ангажимент и затова Той изпрати Исус: да се приближи до нас, до всички нас и да отвори вратата на Неговата любов, на Неговото сърце, на Неговото милосърдие. Това е наистина красиво. Много красиво!

Започвайки с милостивата любов, чрез която Исус изрази Божието посвещение, ние също можем и трябва да отвърнем на Неговата любов с нашето посвещение и го правим преди всичко в сериозни ситуации на нужда, когато има по-голяма жажда за надежда. Мисля например за нашия ангажимент към изоставените хора, към тези с тежки увреждания, към най-тежко болните, към умиращите, към тези, които не могат да изразят благодарност… Във всички тези ситуации ние предаваме Божията милост чрез животворно посвещение, което свидетелства за нашата вяра в Христос. Винаги трябва да носим Божията нежна милувка – защото Бог ни е погалил със Своята милост – като я носим на другите, на тези, които са в нужда, на онези, които имат мъка в сърцата си или са тъжни: приближете се към тях с Божията ласка, която е същото, което той ни даде.

Нека тази юбилейна година помогне на ума и сърцето ни да преживеят Божието посвещение към всеки един от нас и благодарение на това да превърнем живота в посвещение на милост към всички.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Събота, 20 февруари 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.