Генерални Аудиенции

Милост желая, а не жертва (Мат. 9:13)

13 април 2016 – Папа Франциск

Милост желая, а не жертва (Мат. 9:13)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Чухме Евангелския разказ за призива на Матей. Матей е бил „митар“, а именно събирач на данъци от името на Римската империя и поради тази причина е смятан за обществен грешник. Но Исус призовава Матей да го последва и да стане негов ученик. Матей приема и кани Исус заедно с учениците на вечеря в дома му. Така възниква спор между фарисеите и учениците на Исус относно факта, че последните седят на масата с бирниците и грешниците. „Не можете да отидете в домовете на тези хора!“, казаха те. Исус не стои настрана от тях, но вместо това отива в къщите им и сяда до тях; това означава, че те също могат да станат негови ученици. Също така е вярно, че християнството не ни прави безупречни. Подобно на митаря Матей, всеки от нас се доверява на благодатта на Господ, независимо от греховете си. Всички сме грешници, всички сме съгрешили. Призовавайки Матей, Исус показва на грешниците, че не гледа миналото им, социалния им статус, външните условности, а по-скоро им отваря ново бъдеще. Веднъж чух една красива поговорка: „Няма светец без минало, нито грешник без бъдеще“. Това прави Исус. Няма светец без минало, нито грешник без бъдеще. Достатъчно е да откликнете на призива със смирено и искрено сърце. Църквата не е общност от съвършени хора, а от ученици на пътешествие, които следват Господа, защото знаят, че са грешници и се нуждаят от неговото прощение. Така християнският живот е училище на смирението, което ни отваря към благодатта.

Такова поведение не се разбира от тези, които имат арогантността да вярват, че са „справедливи“ и да вярват, че са по-добри от другите. Високомерието и гордостта не позволяват на човек да разпознае себе си като нуждаещ се от спасение, а по-скоро му пречат да види милостивото лице на Бог и да действа с милост. Те са преграда. Високомерието и гордостта са бариера, която пречи на връзката с Бог. Но точно това е мисията на Исус: идва да търси всеки от нас, за да излекува раните ни и да ни призове да Го следваме с любов. Той казва така изрично: „Онези, които са здрави, нямат нужда от лекар, а онези, които са болни” (ст. 12). Исус се представя като добър лекар! Той провъзгласява Царството Божие и знаците за идването му са ясни: Той изцелява хората от болести, освобождава ги от страха, от смъртта и от дявола. Преди Исус никой грешник не е изключен – нито един грешник не е изключен! Защото изцелителната сила на Бог не познава недъг, който да не може да бъде изцелен; и това трябва да ни даде увереност и да отвори сърцето ни за Господ, за да може да дойде и да ни изцели.

Като призовава грешниците на масата си, той ги изцелява, възстановявайки им призванието, което те смятаха за изгубено и което фарисеите бяха забравили: това да бъдат гости на Божията трапеза. Според пророчеството на Исая: „На тази планина Господ на Силите ще направи за всичките народи угощение от тлъсти неща, угощение от вино на утайка, от тлъстини, пълни с мозък, от вино на утайка добре рафинирано .. В онзи ден ще се каже: Ето, това е нашият Бог; чакахме го, за да ни спаси. Това е Господ; чакахме го; нека се зарадваме и веселим в Неговото спасение” (25:6, 9).

Когато фарисеите виждат сред поканените само грешници и отказват да седнат с тях, Исус напротив им напомня, че те също са гости на Божията трапеза. Така да седиш на масата с Исус означава да бъдеш преобразен и спасен от него. В християнската общност трапезата на Исус е двойна: има трапеза на Словото и има трапеза на Евхаристията (вж. Dei Verbum, n. 21). Това са лекарствата, с които Божественият Лекар ни лекува и ни храни. С първото – Словото – Той се разкрива и ни кани към диалог между приятели. Исус не се страхуваше да води диалог с грешници, бирници, проститутки… Не, не се страхуваше: обичаше всички! Неговото Слово ни пронизва и като скалпел действа дълбоко в сърцето, за да ни освободи от злото, дебнещо в живота ни. Понякога това Слово е болезнено, защото разкрива измама, разкрива фалшиви извинения, разкрива скрити истини; но в същото време осветява и пречиства, дава сила и надежда; това е безценен тоник в нашето пътуване на вярата. Евхаристията, от своя страна, ни подхранва със самия живот на Исус, като изключително мощно лекарство и по тайнствен начин непрекъснато обновява благодатта на нашето Кръщение. Пристъпвайки към Евхаристията, ние се храним с Тялото и Кръвта на Исус, а влизайки в нас, Исус ни приобщава към Тялото Си!

Завършвайки този диалог с фарисеите, Исус им напомня думите на пророк Осия (6:6): „Идете и научете какво означава това: „Милост искам, а не жертва“ (Матей 9:13). Обръщайки се към народа на Израел, пророкът го упреква, че молитвите, които са отправяли, са празни и несвързани думи. Въпреки Божия завет и милост, хората често живееха с „фасадна” религиозност, без да живеят в дълбочина повелята на Господ. Ето защо пророкът подчертава: „Аз желая милост“, а именно лоялността на едно сърце, което признава собствените си грехове, което поправя пътищата си и се връща, за да бъде вярно на завета с Бога. „А не жертва“: без покаяно сърце всяко религиозно действие е неефективно! Исус също прилага тази пророческа фраза към човешките взаимоотношения: фарисеите бяха много религиозни по форма, но не искаха да седнат на масата с бирниците и грешниците; те не разпознаха възможността да поправят пътищата си и по този начин да се излекуват; те не поставиха милостта на първо място: въпреки че бяха верни пазители на Закона, те показаха, че не познават сърцето на Бог! Сякаш сте получили пакет с подарък вътре и вместо да отворите подаръка, вие гледате само хартията, в която е опакован: само външния вид, формата, а не сърцевината на благодатта, на подарък, който се дава!

Скъпи братя и сестри, всички сме поканени на Господната трапеза. Нека сами направим тази покана и да седнем до Господ заедно с неговите ученици. Нека се научим да гледаме с милосърдие и да разпознаваме всеки един от тях като събрат на масата. Ние всички сме ученици, които трябва да преживеят и да живеят според утешителните думи на Исус. Ние всички имаме нужда да се храним с Божията милост, защото именно от този източник произтича нашето спасение. Благодаря ви!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 13 април 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.