Генерални Аудиенции

Милостта спасява (вж. Матей 11, 2-6)

7 септември 2016 – Папа Франциск

Милостта спасява (вж. Матей 11, 2-6)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Слушахме пасаж от Евангелието на Матей (11:2-6). Намерението на евангелиста е да ни накара да навлезем по-дълбоко в тайната на Исус, за да разберем Неговата доброта и Неговата милост. Сцената е следната: докато Йоан Кръстител беше в затвора, той изпрати учениците си при Исус, за да му зададат много ясен въпрос: „Ти ли си Този, който има да дойде, или да очакваме друг?“ (ст. 3). Той беше точно в момент на тъмнина… Йоан трепетно ​​очакваше Месията и използва колоритен език, за да го опише в проповядването си като съдия, който най-накрая ще открие Царството Божие и ще пречисти своя народ, възнаграждавайки добрите и наказвайки лошите. Йоан проповядва по следния начин: „Дори сега брадвата е положена до корена на дърветата; прочее, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и в огъня се хвърля” (Матей 3:10). Сега, когато Исус е започнал обществената си мисия по различен начин, Йоан страда, защото е в двойна тъмнина: тъмнината на неговата затворническа килия и тъмнината на сърцето. Той не разбира този маниер на Исус и иска да знае дали Той наистина е Месията или трябва да чака някой друг.

И първоначално отговорът на Исус изглежда не отговаря на въпроса на Йоан. Всъщност Исус казва: „Идете и кажете на Йоан това, което чувате и виждате: слепите проглеждат и куците прохождат, прокажените се очистват и глухите чуват, мъртвите се възкресяват и на бедните се проповядва добра новина за тях. И блажен е онзи, който не се оскърбява от мен” (ст. 4-6). Тук става ясно намерението на Исус: Той отговаря, като казва, че е истинският инструмент на милостта на Отца, който отива да се срещне с всеки, носейки утеха и спасение, и по този начин той проявява Божията справедливост. Слепите, куците, прокажените, глухите възвръщат своето достойнство и вече не са изключени поради болестта си, мъртвите се връщат към живота, докато Добрата новина се проповядва на бедните. И това се превръща в обобщение на действието на Исус, който по този начин прави собствените Божии действия видими и осезаеми.

Посланието, което Църквата получава от този разказ за живота на Христос, е много ясно. Бог не изпрати своя Син в света, за да накаже грешниците, нито да унищожи нечестивите. По-скоро те бяха поканени да се обърнат, така че, виждайки знаците на божествената доброта, да могат да преоткрият пътя си обратно. Както се казва в Псалма: „Ако Ти, Господи, забелязваш беззаконията, / Господи, кой ще устои? / Но има прошка с теб, / за да се боят от теб” (130 [129]: 3-4).

Справедливостта, която Йоан Кръстител поставя в сърцето на своята проповед, се проявява в Исус първо като милост. А съмненията на Предтечата просто предвиждат удивлението, което действията и думите на Исус ще предизвикат по-късно. Следователно заключението на отговора на Исус е разбираемо. Той казва: „блажен е този, който не се съблазнява от мен” (ст. 6). Нападение означава „пречка“. Така Исус предупреждава срещу една особена опасност: ако пречката за вярата е преди всичко делата на милостта на Исус, това означава, че човек има фалшива представа за Месията. Но блажени са тези, които, с оглед на делата и думите на Исус, отдават слава на Отца, който е на небесата.

Предупреждението на Исус винаги е уместно: днес също човек си изгражда представа за Бог, която му пречи да се наслаждава на истинското Му присъствие. Някои хора изграждат вяра „направи си сам“, която свежда Бог до ограниченото пространство на собствените желания и убеждения. Тази вяра не е обръщане към Господа, който се разкрива, а по-скоро му пречи да оживява живота и съзнанието ни. Други свеждат Бог до фалшив идол; те използват святото му име, за да оправдаят собствените си интереси или действителна омраза и насилие. За други Бог все още е само психологическо убежище, в което да се успокоят в трудни моменти: това е вяра, обърната в себе си, неподатлива на силата на милосърдната любов на Исус, която достига до другите. Други все още смятат Христос само за добър инструктор на етични учения, един от многото в историята. И накрая, има хора, които задушават вярата в една чисто лична връзка с Исус, унищожавайки неговия мисионерски устрем, който е в състояние да преобрази света и историята. Ние, християните, вярваме в Бога на Исус Христос и нашето желание е да растем в живото преживяване на Неговата мистерия на любовта.

Затова нека се ангажираме да не позволяваме на никаква пречка да попречи на милосърдното действие на Отца и нека да поискаме дара на голяма вяра, за да можем и ние да станем знаци и инструменти на милостта.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 7 септември 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.