Генерални Аудиенции

Милостта очиства сърцето (от Лука 5:12-16)

22 юни 2016 – Папа Франциск

Милостта очиства сърцето (от Лука 5:12-16)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

„Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш“ (Лука 5:12) е молбата, която чухме отправена към Исус от един прокажен. Този човек не поиска само да бъде изцелен, но и да бъде „очистен“, тоест напълно възстановен, в тялото и в сърцето. Наистина, проказата се смяташе за форма на Божие проклятие, на дълбока нечистота. Прокаженият трябваше да стои далеч от всички; той нямаше достъп до храма, нито до богослужение. Далеч от Бога и далеч от хората. Тези хора са живели тъжен живот!

Въпреки този факт този прокажен не се примири нито с болестта, нито с предразположенията, които го направиха изключен човек. За да стигне до Исус, той не се страхуваше да наруши закона и да влезе в града – нещо, което не трябваше да прави, беше забранено – и когато намери Исус, човекът „падна на лицето си и Го помоли: „Господи! ако искаш, можеш да ме очистиш“ (ст. 12). Всичко, което се прави и говори от този човек, който се смяташе за нечист, е израз на неговата вяра! Той признава силата на Исус: той е сигурен, че Исус има силата да го изцели и че всичко зависи от Неговата воля. Тази вяра е силата, която му позволява да наруши всяка условност и да търси срещата с Исус и коленичил пред Него, той Го нарича „Господ“. Молбата на прокажения показва, че когато се представяме на Исус, не е необходимо да произнасяме дълги речи. Достатъчни са няколко думи, при условие че са придружени от пълно доверие в неговото всемогъщество и в неговата доброта. Да се ​​поверим на Божията воля всъщност означава да се предадем на Неговата безкрайна милост. Дори ще споделя с вас едно лично доверие. Вечер, преди да си легна, казвам тази кратка молитва: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!“. И аз се моля пет „Отче наш“, по едно за всяка от раните на Исус, защото Исус ни очисти с раните си. Ако аз направя това, ти също можеш да го направиш в дома си и да кажеш: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!“, и да помислиш за раните на Исус и да кажеш „Отче наш“ за всяка от тях . Исус винаги ни чува.

Исус е дълбоко поразен от този човек. Евангелието на Марк подчертава, че „съжален, той протегна ръката си и го докосна, и му каза: ‘Ще го направя; бъди чист“ (1:41). Жестът на Исус придружава думите му и прави учението по-ясно. Противно на разпоредбите на Мойсеевия закон, който забранява на прокажения да се приближава (вж. Лев. 13:45-46), Исус протяга ръката си и дори го докосва. Колко често срещаме беден човек, който идва да ни посрещне! Ние също можем да бъдем щедри, можем да имаме състрадание, но обикновено не го докосваме. Предлагаме му монети, хвърляме ги там, но избягваме да докосваме ръката му. И забравяме, че този човек е Тялото Христово! Исус ни учи да не се страхуваме да докосваме бедните и изключените, защото Той е в тях. Докосването на бедните може да ни очисти от лицемерието и да ни накара да се тревожим за тяхното състояние. Докосване на изключеното. Днес тези млади хора ме придружават. Толкова много хора смятат, че би било по-добре, ако останат в земята си, но страдат толкова много там. Те са наши бежанци, но толкова много ги смятат за изключени. Моля те, те са наши братя! Християнинът не изключва никого, дава място на всеки, позволява на всеки да дойде.

След като изцелява прокажения, Исус му заповядва да не говори за това на никого, но му казва: „иди и се покажи на свещеника и принеси принос за своето очистване, както заповяда Мойсей, за доказателство на народа“ (Лк. 5:14). Това разположение на Исус показва поне три неща. Първо: благодатта, която действа в нас, не търси сензации. Обикновено се премества с дискретност и без шум. За да лекува нашите рани и да ни насочва по пътя на святостта, той работи чрез търпеливо моделиране на сърцето ни върху Сърцето на Господ, така че все повече да приемаме неговите мисли и чувства. Второ: като накара свещеника официално да потвърди изцелението и чрез извършване на изкупителна жертва, прокаженият се приема отново в общността на вярващите и в социалния живот. Неговата реинтеграция завършва изцелението. Както самият той се молеше, сега той е напълно чист. И накрая, представяйки се на свещениците, прокаженият им свидетелства относно Исус и неговата месианска власт. Силата на състрадание, с която Исус изцели прокажения, накара вярата на този човек да се отвори за мисията. Той беше изключен, сега той е един от нас.

Нека се замислим за себе си, за нашите нещастия… Всеки си има своите. Нека помислим искрено. Колко често ги покриваме с лицемерието на „добрите обноски“. И точно тогава е необходимо да останеш сам, да коленичиш пред Бога и да се помолиш: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!”. Правете го, правете го преди лягане, всяка вечер. Сега нека заедно кажем тази красива молитва: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!“.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 22 юни 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.