Генерални Аудиенции

Милостта като инструмент на Общение (вж. Мат. 14:13-21)

17 август 2016 – Папа Франциск

Милостта като инструмент на Общение (вж. Мат. 14:13-21)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес желаем да размишляваме върху чудото на умножаването на хлябовете. В началото на разказа, даден от Матей (вж. 14:13-21), Исус току-що е получил съобщение за смъртта на Йоан Кръстител и той прекосява езерото с лодка в търсене на „самотно място отделено“ (v 13). Хората обаче разбират и го изпреварват пеша и така, „като слезе на брега, видя голямо множество; и той се смили над тях и изцели болните им” (ст. 14). Такъв е Исус: винаги състрадателен, винаги мислещ за другите. Решителността на хората, които се страхуват да останат сами, като изоставени, е поразителна. Йоан Кръстител, харизматичният пророк, е мъртъв; [тълпата] се доверява на Исус, за когото Йоан беше казал: „Този, който идва след мене, е по-силен от мен” (Матей 3:11). Така тълпата го следва навсякъде, за да го слуша и да му носи болните. И като видя това, Исус се трогна. Исус не е студен, той няма студено сърце. Исус може да бъде трогнат. От една страна, той чувства връзка с тази тълпа и не иска тя да си тръгне; от друга, той се нуждае от момент на уединение, на молитва с Отца. Често той прекарва нощта в молитва към своя Отец.

Така и този ден Учителят се грижи за хората. Неговото състрадание не е смътно чувство; вместо това той показва цялата сила на волята си да бъде близо до нас и да ни спаси. Исус ни обича толкова много и иска да бъде близо до нас.

С настъпването на вечерта Исус се грижи да нахрани всички тези уморени и гладни хора и се грижи за тези, които го следват. Той иска неговите ученици да участват в това. Всъщност Той им казва: „Вие им дайте да ядат“ (Матей 14:16). Той им показва, че малкото хлябове и риби, които имат, чрез силата на вярата и молитвата, могат да бъдат споделени с всички тези хора. Исус прави чудо, но това е чудото на вярата, на молитвата, създадено от състрадание и любов. Така Исус „разчупи и даде хлябовете на учениците, а учениците ги раздадоха на тълпите“ (ст. 19). Господ отговаря на нуждите на човечеството, но иска да направи всеки един от нас конкретен участник в Неговото състрадание.

Сега нека спрем върху този жест на благословия на Исус: „като взе петте хляба и двете риби, той погледна към небето и благослови, разчупи и даде хлябовете“ (ст. 19). Както виждате, това са същите знамения, които Исус извърши на Тайната вечеря; и те също са същите жестове, които всеки свещеник извършва, когато отслужва Св. Евхаристия. Християнската общност се ражда и преражда непрекъснато от това евхаристийно общение. Живото общение с Христос следователно е всичко друго, но не и пасивност и откъснатост от ежедневния живот; напротив, то ни включва все повече и повече в отношенията с мъжете и жените на нашето време, за да им предложи конкретния знак на милостта и вниманието на Христос. Докато сме хранени от Христос, Евхаристията, която извършваме, също ни превръща, стъпка по стъпка, в Тялото Христово и духовна храна за нашите братя и сестри. Исус иска да достигне до всички, за да донесе Божията любов на всички. Поради тази причина той прави всеки вярващ слуга на милостта. Исус вижда тълпата, изпитва състрадание към тях и умножава хлябовете; така той прави същото и с Евхаристията. Ние, вярващите, които приемаме този евхаристиен хляб, сме подтикнати от Исус да отнесем тази служба към другите със същото Неговото състрадание. Това е пътят.

Разказът за умножаването на хлябовете и рибата завършва с проверката, че всички са доволни и със събирането на остатъците (вж. ст. 20).

Когато Исус, със своето състрадание и любов, ни дава благодат, прощава ни греховете, прегръща ни, обича ни; той не прави нищо наполовина, а изцяло. Както се случва тук: всички са доволни. Исус изпълва сърцето и живота ни с любовта Си, с прошката Си, със състраданието Си. Така Исус позволява на учениците си да изпълняват заповедта му. По този начин те знаят пътя, който трябва да следват: да хранят хората и да ги поддържат единни; тоест да бъдат в услуга на живота и на общението. Затова нека молим Господа, Той винаги да прави Своята Църква способна за това свято служение и всеки един от нас да бъде инструмент за общение в собственото си семейство, на работа, в енорията и групите, към които принадлежим, видим знак на Божието милосърдие, Който не иска да остави никого в самота и нужда, за да слезе общението и мирът между човечеството и общението на човечеството с Бога, защото това общение е живот за всички.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 17 август 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.