Генерални Аудиенции

Милостта заличава греха от корен

30 март 2016 – Папа Франциск

Милостта заличава греха от корен

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Днес ще завършим катехезите за милосърдието в Стария завет и ще го направим, като размишляваме върху Псалм 51 [50], известен като Miserere. Това е покайна молитва, в която молбата за прошка е предшествана от изповедта на греховете и в която молещият се оставя да бъде пречистен от Господната любов. Така той се превръща в ново създание, способно на покорство, твърдост на духа и искрена похвала.

„Заглавието“, което древната еврейска традиция дава на този псалм, се отнася до цар Давид и неговия грях с Витсавее, съпругата на хетееца Урия. Доста сме запознати със събитието. Добрият Давид, призован от Бог да пасе хората и да ги води по пътищата на подчинение на божествения закон, предаде мисията си и след като прелюбодейства с Витсавее, накара съпруга й да бъде убит. Страшен грях! Пророк Натан показва на Давид неговия грях и му помага да го разпознае. Това е моментът на помирение с Бог, в изповядването на неговия грях. Тук Давид беше смирен. Той показа величие!

Тези, които се молят с този псалм, са призовани да изпитат същото чувство на разкаяние и доверие в Бог, което Давид изпита, когато поправи пътищата си. Макар и цар, той се смири, без да се страхува да признае престъплението си и да покаже нещастието си на Господ, но уверен, че милостта на Господ е осигурена. Това, което беше направил, не беше малък грях, малка лъжа: той беше извършил прелюбодеяние и убийство!

Псалмът започва с тези думи на молба:

„Помилуй ме, Боже, / според милостта Си; / според изобилната си милост / изличи прегрешенията ми. / Измий ме съвършено от беззаконието ми, / и очисти ме от греха ми! (ст. 1-2).

Призивът е отправен към Бога на милостта, за да може, движен от любов, толкова голяма, колкото тази на баща или майка, той да се смили, тоест да даде благодат, да покаже своята благосклонност с добронамереност и разбиране. Това е искрена молба към Бог, който единствен може да освободи човек от греха. Използват се много описателни изображения: изтрий, измий ме, очисти ме. Изявена в тази молитва е истинската нужда на човека: единственото нещо, от което наистина се нуждаем в живота си, е да бъдем простени, освободени от злото и от неговото последствие на смъртта. За съжаление животът често ни кара да изживяваме подобни ситуации. При [такива обстоятелства] първо трябва да се доверим на милостта. Бог е по-голям от нашия грях. Нека не забравяме това: Бог е по-голям от нашия грях! „Отче, не знам как да го кажа. Извършил съм много, сериозни [грехове]!”. Бог е по-велик от всички грехове, които можем да извършим. Бог е по-голям от нашия грях. Да го кажем ли заедно? Всички заедно: “Бог е по-голям от нашия грях!”. Още веднъж: “Бог е по-голям от нашия грях!”. Още веднъж: “Бог е по-голям от нашия грях!”. Неговата любов е океан, в който можем да се потопим без страх, че ще бъдем победени: за Бог да прощава означава да ни даде сигурността, че Той никога не ни изоставя. Каквото и да ни предупреждава сърцето ни, той все още и винаги е по-велик от всичко (вж. 1 Йоан 3:20), защото Бог е по-голям от нашия грях.

В този смисъл всеки, който се моли с този Псалм, търси прошка, изповядва греха си, но като го признава, празнува справедливостта и святостта на Бог. Освен това той моли да му се даде благодат и милост. Псалмистът се доверява на Божията доброта. Той знае, че божествената доброта е изключително ефективна, защото [Бог] създава това, което казва. Той не крие греха, но го унищожава и заличава. Изтрива го от корена, а не както правят в химическото чистене, когато вземем костюм и те махнат петното. Не! Бог изтрива нашия грях от самия корен, напълно! Следователно каещият се човек отново става чист; всяко петно е елиминирано и сега той е по-бял от чист сняг. Всички ние сме грешници. Това истина ли е? Ако някой от вас не се чувства грешник, вдигнете ръка… Никой. Всички ние сме грешници. Ние, грешниците, с прошката ставаме нови създания, изпълнени с духа и пълни с радост. Сега за нас започва нова реалност: ново сърце, нов дух, нов живот. Ние, простените грешници, които сме получили божествена благодат, можем дори да научим другите да не грешат повече. „Но Отче, аз съм слаб, падам, падам“. — Ако паднеш, стани! Стани!“. Когато едно дете падне, какво прави? Вдига ръка към мама, към татко, за да му помогнат да стане. Нека направим същото! Ако от слабост паднеш в грях, вдигни ръката си: Господ ще я вземе и ще ти помогне да станеш. Това е достойнството на Божията прошка! Достойнството, което ни дава Божието опрощение, е това да ни повдигне, да ни изправи отново на крака, защото Той създаде мъжете и жените да стоят на краката си.

Псалмистът казва:

„Сърце чисто създаде в мен, Боже, / и вложи в мен нов и прав дух […]. / Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, / и грешните ще се върнат при Тебе” (ст. 10, 13).

Скъпи братя и сестри, Божията прошка е това, от което всички ние се нуждаем, и това е най-големият знак за Неговата милост. Това е дар, който всеки опростен грешник е призван да сподели с всеки брат и сестра, които срещне. Всички, които Господ е поставил до нас, семейство, приятели, колеги, енориаши… всеки се нуждае, както и ние, от Божията милост. Красиво е да ти бъде простено, но и ти, ако искаш да ти бъде простено, прости на свой ред. Прости! Нека Господ ни позволи чрез застъпничеството на Мария, Майката на Милосърдието, да бъдем свидетели на Неговото опрощение, което очиства сърцето и преобразява живота. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 30 март 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.