Генерални Аудиенции

Милостта е светлина (от Лука 18:35-43)

15 юни 2016 – Папа Франциск

Милостта е светлина (от Лука 18:35-43)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Един ден Исус, наближавайки град Йерихон, извърши чудо, като върна зрението на слепец, който просеше на улицата (вж. Лука 18:35-43). Днес бихме искали да разберем значението на този знак, защото той ни докосва директно. Евангелист Лука казва, че този слепец седеше край пътя и просеше (вж. ст. 35). Слепите в онези времена – но и не толкова отдавна – са можели да живеят само с милостиня. Фигурата на този слепец представлява много хора, които днес също са маргинализирани поради увреждане, било то физическо или друго. Той е отделен от стадото, седи там, докато хората минават: зает, потънал в мислите си и в толкова много неща… И пътят, който може да бъде място за среща, за него е място за уединение. Тълпи минават … а той е сам.

Тъжно е да си представим човек, който е бил маргинализиран, особено на фона на Йерихон, красив тучен оазис в пустинята. Както знаем, именно Йерихон е достигнал народът на Израел в края на дългия изход от Египет: този град представлява вратата към обетованата земя. Спомняме си думите, които Мойсей провъзгласява в този контекст: „Ако има сред вас сиромах, някой от братята ви, в който и да е от градовете ви в земята ви, която Господ вашият Бог ви дава, да не закоравявате сърцето си и да не затваряте ръката си срещу бедния ти брат. Защото бедните никога няма да изчезнат от земята; затова ти заповядвам да отвориш широко ръката си към брата си, към нуждаещия се и бедния на земята” (Втор. 15:7, 11). Контрастът между тази препоръка на Божия Закон и ситуацията, описана в Евангелието, е поразителен: докато слепият викаше, призовавайки Исус, хората го смъмриха да го накарат да млъкне, сякаш нямаше право да говори. Те не изпитваха състрадание към него; викането му само ги дразнеше. Колко често се чувстваме раздразнени, когато видим много хора на улицата – нуждаещи се, болни, гладни. Колко често, когато се сблъскаме с многото бежанци, се чувстваме раздразнени. Това е изкушение, което всички имаме. Всички ние; аз също! Ето защо Словото Божие ни увещава, напомняйки ни, че безразличието и враждебността ни правят слепи и глухи, пречат ни да видим нашите братя и не ни позволяват да разпознаем Господа в тях. Безразличие и враждебност. Понякога това безразличие и враждебност може дори да прерасне в агресия и обида: „Просто ги изхвърлете всички!“; „поставете ги някъде другаде!“. Когато слепецът викаше, хората изразиха тази агресия: „махай се оттук, хайде, спри да говориш, спри да плачеш“.

Нека обърнем специално внимание на една интересна подробност. Евангелистът казва, че някой от тълпата обяснил на слепеца причината, поради която всички тези хора са се събрали, като казал: „Исус от Назарет минава!“ (ст. 37). Преминаването на Исус е посочено със същия глагол, с който Книгата Изход говори за преминаването на Ангела на смъртта, който спасява израилтяните в земята на Египет (вж. Изход 12:23). Това е „преминаването“ на Великден, началото на освобождението: когато Исус минава, винаги има освобождение, винаги има спасение! Затова за слепия сякаш се провъзгласява неговата пасхална мистерия. Без да се оставя да бъде уплашен, слепият вика многократно към Исус, разпознавайки Го като Сина на Давид, очаквания Месия, който според пророк Исая отвори очите на слепите (вж. Исая 35:5). За разлика от тълпата, този слепец вижда с очите на вярата, благодарение на което молбата му има мощно действие. Всъщност, като го чу, „Исус се спря и заповяда да го доведат при Него“ (ст. 40). Правейки това, Исус отвежда слепеца далеч от пътя и го поставя в центъра на вниманието на Своите ученици и на тълпата. Нека също така да помислим за това, когато сме били в ужасни ситуации, включително ситуации на грях, как всъщност Исус ни е отвел за ръка от пътя и ни е дал спасение. По този начин се постига двойно преминаване. Първо: хората проповядваха добра новина на слепеца, но не искаха да имат нищо общо с него; сега Исус ги задължава да знаят, че добрата новина предполага поставяне в центъра на пътя на човека, който е бил изключен от него. Второ: на свой ред слепият не можеше да види, но вярата му отвори пътя на спасението и той се озова сред всички, които бяха спрели по пътя, за да видят Исус.

Братя и сестри, преминаването на Господ е среща на милостта, която обединява всичко около Него, за да ни позволи да разпознаем този, който се нуждае от помощ и утеха. Исус също минава през живота ви; и когато Исус минава и аз го осъзнавам, това е покана да се приближа до него, да бъда по-добър, да бъда по-добър християнин, да следвам Исус.

Исус се обръща към слепеца и го пита: „Какво искаш да направя за теб?“ (ст. 41). Тези думи на Исус са поразителни: Божият Син сега е пред слепеца като смирен слуга. Той, Исус, Бог, казва: „Но какво искаш да направя за теб? Как искаш да те обслужвам?”. Бог се прави слуга на грешния човек. И слепецът отговаря на Исус, като вече не го нарича „Син на Давид“, а „Господ“, титлата, която Църквата от самото начало е прилагала към Възкръсналия Исус. Слепият моли да прогледне отново и желанието му е чуто: „Прогледай; твоята вяра те изцели” (ст. 42). Той показа вярата си, като се позова на Исус и искаше непременно да се срещне с Него и това му донесе дара на спасението. Благодарение на вярата си той вече вижда и най-вече чувства, че е обичан от Исус.

Следователно разказът завършва с посочването, че слепият човек „го последва, прославяйки Бога“ (ст. 43): той става ученик. От просяк до ученик: това е и нашият път. Всички сме просяци, всички. Винаги имаме нужда от спасение. И всички ние трябва да правим тази стъпка всеки ден: от просяци до ученици. И така слепият тръгва зад Господа, ставайки част от неговата общност. Този, когото искаха да накарат да млъкне, сега свидетелства на глас за срещата си с Исус от Назарет и „като го видяха всичките хора, въздадоха хвала на Бога“ (ст. 43). Случва се второ чудо: случилото се със слепеца също дава възможност на хората най-накрая да прогледнат. Една и съща светлина ги осветява всички, обединявайки ги в молитва на хваление. Така че Исус излива своята милост върху всички, които среща: Той ги призовава, кара ги да дойдат при Него, събира ги, изцелява и ги просветлява, създавайки нов народ, който празнува чудесата на неговата милостива любов. Нека също да позволим да бъдем призовани от Исус и да бъдем изцелени от Исус, простени от Исус и да следваме Исус, славейки Бога. Така да бъде!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 15 юни 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.