Генерални Аудиенции

Милостта дава достойнство (вж. Матей 9:20-22)

31 август 2016 – Папа Франциск

Милостта дава достойнство (вж. Матей 9:20-22)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Евангелският пасаж, който чухме, ни представя фигура, която се отличава със своята вяра и смелост. Това е жената, която Исус изцели от кръвоизлив (вж. Матей 9:20-22). Преминавайки през тълпата, тя се приближава към Исус отзад, за да докосне полите на дрехата му. „Защото тя си каза: „Само ако се докосна до дрехата Му, ще оздравея“ (ст. 21). Каква голяма вяра! Каква велика вяра имаше тази жена! Тя разсъждава по този начин, защото е оживена от много вяра и много надежда и с малко ум постига това, което е в сърцето й. Желанието да бъде спасена от Исус е толкова голямо, че я подтиква да отиде отвъд правилата, определени от закона на Мойсей. Наистина, тази бедна жена в продължение на много години не е просто болна, но се смята за нечиста, защото страда от кръвоизлив (вж. Лев. 15:19-30). Поради тази причина тя е изключена от литургията, от брачния живот и от нормалните отношения с другите. Евангелист Марк добавя, че тя се е консултирала с много лекари, изчерпала е финансовите си възможности да ги плаща и е търпяла болезнени лечения, но само се влошава. Тя беше жена, отхвърлена от обществото. Важно е да се обмисли това състояние – да бъде отхвърлена – за да се разбере състоянието на нейната душа: тя чувства, че Исус може да я освободи от болестта и от състоянието на маргинализация и унижение, в което тя е трябвало да живее години наред. С една дума: тя знае, тя чувства, че Исус може да я спаси.

Този пример кара да се замислим как жената често се възприема и представя. Ние, дори християнските общности, всички сме нащрек за възгледите за женствеността, обезсилени от предразсъдъци и вредни подозрения относно нейното нематериално достойнство. Самите Евангелия възстановяват истината и носят освобождаваща гледна точка в това отношение. Исус се възхищаваше на вярата на тази жена, която всички отбягваха, и той превърна нейната надежда в спасение. Не знаем нейното име, но няколкото реда в Евангелията, описващи нейната среща с Исус, очертават едно пътуване на вярата, което е в състояние да възстанови истината и величието на достойнството на всеки човек. В срещата с Христос пътят на освобождението и спасението се отваря за всички мъже и жени на всяко място и във всяко време.

Евангелието на Матей казва, че когато жената докосна наметалото на Исус, той се „обърна“ и „виждайки я“ (ст. 22), й заговори. Както казахме, поради състоянието си на изключване, жената действаше тайно, зад гърба на Исус – тя беше малко уплашена – за да не бъде видяна, защото беше изгнаник. Исус обаче я вижда и погледът му не е укорителен, той не казва: „Иди си, ти си изгнаник!”, сякаш казва: „Ти си прокажен, върви си!”. Не, той не я упреква, но погледът на Исус е милостив и нежен. Той знае какво се е случило и търси лична среща с нея, което всъщност е и желанието на жената. Това означава, че Исус не само приветства, но я смята за достойна за тази среща, до степен да й даде думата и вниманието си.

В централната част на историята думата спасение се повтаря три пъти. „Ако само докосна наметалото му, ще бъда спасена. Исус се обърна, видя я и каза: „Бъди смела, дъще, твоята вяра те спаси“. И от този момент жената беше спасена” (срв. 21-22). Тази „смелост, дъще“ изразява цялата Божия милост към този човек. И за всеки отхвърлен човек. Колко често се чувстваме вътрешно отхвърлени заради греховете си, много сме извършили, много сме извършили… И Господ ни казва: „Дерзайте! Идвам! За мен ти не си изгнаник. Имай смелост, дъще. Ти си син, дъщеря”. И това е моментът на благодатта, това е моментът на прошката, това е моментът на включване в живота на Исус, в живота на Църквата. Това е моментът на милостта. Днес на всички нас, грешниците, може би големи грешници или малки грешници, но всички сме грешници, Господ казва на всички ни: „Дерзайте, елате! Вече не си отхвърлен, вече не си отхвърлен: прощавам ти, прегръщам те”. Божията милост е такава.

Трябва да имаме смелост и да отидем при Него, да поискаме прошка за нашите грехове и да продължим напред със смелост, както направи тази жена. След това „спасението“ приема множество конотации: първо, връща здравето на жената; след това я освобождава от социална и религиозна дискриминация; нещо повече, то осъществява надеждата, която тя носеше в сърцето си, елиминирайки нейните страхове и нейното отчаяние; накрая, това й позволява да се върне в общността, освобождавайки я от необходимостта да действа тайно. И тази последна точка е важна: човек, който е отхвърлен, винаги действа тайно, понякога или през целия живот: нашите мисли се обръщат към прокажените от онова време, към бездомните днес…; ние мислим за грешниците, за себе си, грешниците: винаги правим нещо тайно, трябва да правим нещо тайно, защото се срамуваме от това, което сме…. И той ни освобождава от това, Исус ни освобождава и ни дава възможност да станем: „Стани, ела, стани!“. Начинът, по който Бог ни създаде: Бог ни създаде изправени, а не унизени. Стоящи. Това, което Исус дава, е пълното спасение, което реинтегрира живота на жената в сферата на Божията любов и в същото време я възстановява в пълното й достойнство.

Накратко, не мантията, до която се докосна жената, я спаси, а словото на Исус, прието с вяра, способно да я утеши, изцели и възстанови връзката й с Бог и с Неговия народ. Исус е единственият източник на благословия, от който произтича спасението за всички хора, а вярата е основното разположение за получаването му. Исус отново със своето пълно с милост действие посочва на Църквата пътя, който тя трябва да извърви, за да се срещне с всеки човек, така че всеки да бъде изцелен телесно и духом и да възвърне достойнството на Божие чедо. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 31 август 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.