Генерални Аудиенции

Милостив като Отца (от Лука 6:36-38)

21 септември 2016 – Папа Франциск

Милостив като Отца (от Лука 6:36-38)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Чухме пасажа от Евангелието на Лука (6:36-38), който вдъхнови мотото на тази необикновена Света година: Милосърдни като Отца. Пълният израз гласи: „Бъдете милостиви, както и вашият Отец е милостив” (ст. 36). Това не е крилата фраза, а житейски ангажимент. За да разберем добре този израз, можем да го сравним с паралелния текст от Евангелието на Матей, където Исус казва: „И тъй, вие трябва да бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец“ (5:48).

В добре известната Проповед на планината, която започва с Блаженствата, Господ учи, че съвършенството се крие в любовта, изпълнението на всички предписания на Закона. В същата тази перспектива Свети Лука уточнява, че съвършенството е милостива любов: да бъдеш съвършен означава да бъдеш милостив. Съвършен ли е човек, който не е милостив? Не! Добър ли е човек, който не е милостив? Не! Добротата и съвършенството се коренят в милостта. Разбира се, Бог е съвършен. Но ако Го разглеждаме по този начин, за хората става невъзможно да се стремят към това абсолютно съвършенство. Вместо това, да Го имаме пред очите си като милостив, ни позволява да разберем по-добре какво представлява Неговото съвършенство и това ни подтиква да бъдем, както е Той, пълни с любов, състрадание, милост.

Питам се: реалистични ли са думите на Исус? Възможно ли е наистина да обичаш, както Бог обича, и да бъдеш милостив като Него?

Ако погледнем историята на спасението, виждаме, че цялото Божие откровение е непрестанна и неуморна любов към човечеството: Бог е като баща или майка, които обичат с необозрима любов и я изливат изобилно върху всяко създание. Смъртта на Исус на кръста е кулминацията на любовната история между Бог и човека. Любов толкова голяма, че само Бог може да я разбере. Ясно е, че в сравнение с тази безмерна любов нашата любов винаги ще липсва. Но когато Исус ни призовава да бъдем милостиви като Отца, той няма предвид в количество! Той моли своите ученици да станат знаци, канали, свидетели на Неговата милост.

Църквата не може да бъде нищо друго освен тайнство на Божието милосърдие в света, по всяко време и за цялото човечество. Следователно всеки християнин е призван да бъде свидетел на милосърдието и това се случва по пътя на светостта. Нека помислим за многото светии, които станаха милостиви, защото позволиха сърцата им да бъдат изпълнени с божествена милост. Те въплъщаваха Божията любов, изливайки я в многобройните нужди на страдащото човечество. В разцвета на много форми на милосърдие можете да видите отражението на милостивото лице на Христос.

Питаме се: Какво означава учениците да бъдат милостиви? Исус обяснява това с два глагола: „прости” (Лука 6:37) и „дай” (ст. 38).

Милостта се изразява преди всичко в прошката: „Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и ще ви бъде простено” (ст. 37). Исус не възнамерява да подкопае хода на човешката справедливост, той обаче напомня на учениците си, че за да имат братски отношения, те трябва да преустановят присъдата и осъждането. Прошката всъщност е стълбът, който държи живота на християнската общност, защото показва безвъзмездността, с която Бог ни е възлюбил първи.

Християнинът трябва да прощава! Защо? Защото му е простено. На всички, които днес сме тук, на Площада, ни е простено. Няма нито един от нас, който в собствения си живот да не е имал нужда от Божията прошка. И тъй като ни е простено, трябва да простим. Ние рецитираме това всеки ден в Отче наш: „Прости ни греховете ни; прости ни съгрешенията ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Тоест да простим обидите, да простим много неща, защото са ни простени много обиди, много грехове. По този начин е лесно да се прости: ако Бог е простил на мен, защо аз не прощавам на другите? По-велик ли съм от Бог? Този стълб на прошката ни показва безвъзмездността на любовта на Бог, който пръв ни възлюби. Съденето и осъждането на брат, който съгрешава, е погрешно. Не защото не искаме да разпознаем греха, а защото осъждането на грешника нарушава връзката на братството с него и презира милостта на Бог, който не иска да се отрече от никое от децата си. Ние нямаме силата да осъдим нашия съгрешил брат, ние не сме над него: по-скоро имаме задължение да възвърнем достойнството на дете на Отца и да го придружим в неговия път на обръщане.

Исус също така посочва втори стълб за нас, които сме неговата Църква: „да даваме“. Прошката е първият стълб; даването е вторият стълб. „Давай и ще ти се даде… Защото с каквато мярка даваш, с такава ще ти се отмери” (ст. 38). Бог дава много повече от нашите заслуги, но Той ще бъде още по-щедър с онези, които са били щедри на земята. Исус не казва какво ще се случи с тези, които не дават, но образът на „мярката“ е предупреждение: с мярката, която даваме, ние сме тези, които определяме как ще бъдем съдени, как ще бъдем обичани. Ако погледнем внимателно, има последователна логика: степента, в която получаваш от Бог, даваш на брат си и степента, в която даваш на брат си, ще получиш от Бог!

Следователно милостивата любов е единственият път напред. Всички ние имаме голяма нужда да бъдем малко по-милосърдни, да не говорим лошо за другите, да не съдим, да не „жилим” другите с критика, със завист и ревност. Трябва да прощаваме, да бъдем милостиви и да живеем живота си с любов.

Тази любов позволява на учениците на Исус никога да не загубят идентичността, която са получили от Него, и да се разпознаят като деца на същия Отец. В любовта, която те практикуват в живота, виждаме отразена онази милост, която никога няма да свърши (вж. 1 Коринтяни 13:1-12). Не забравяйте това: милостта е дар; прошка и даване. По този начин сърцето се разширява, расте с любов. Докато егоизмът и гневът правят сърцето малко, те го втвърдяват като камък. Кое предпочиташ? Сърце от камък или сърце, пълно с любов? Ако предпочиташ сърце, пълно с любов, бъди милостив!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 21 септември 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.