8-ми ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ЛЮБОВТА НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ ИСУСА
„Чрез Мария при Исуса!” – това е една много важна истина. Една случка из живота на Исуса и неговата майка ни показва как да обичаме и ние Исуса. Нека тази вечер да научим от Дева Мария: от какво трябва най-много да се страхуваме – коя трябва да бъде нашата най-голяма грижа – и коя нашата най-голяма радост в живота ни.
Най-голям страх и мъка за нас трябва да бъде загубата на Исуса от нашето сърце. Никое сърце на земята не е обичало Исуса Христа толкова, колкото пренепорочното сърце на Мария. Господ Исус е бил нейна утеха и нейна мечта.
Един ден – без нейна вина – Дева Мария загубила Исуса детенце. Исус беше останал в Йерусалим без да обади това на родителите си. Ние не можем да си представим скръбта и болката на Дева Мария при тази загуба. Какво е станало с нейното мило чедо? Да не би да са го откраднали лоши хора? Да не би да са му отнели живота? Да не би да са го продали на някои търговци? Голямата и света радост на празничните дни се била превърнала в неописуема скръб и печал за любящото майчино сърце. Блажената Дева, без никакво отлагане, се връща заедно със Свети Йосифа пак в Йерусалим. Те отиват в страноприемницата – но там го няма! Те питат роднини и познати дали не са видели някъде Исуса – но никой не го е видял. Те търсят по всички ханища и из всички главни улици на града – но Исуса го няма никъде!
Св. Алфонс от Лигори смята, че загубването на Исуса Детенце в Йерусалим е била една от най-големите скърби на Дева Мария. Той дори е на мнение, че Дева Мария е страдала в този момент много повече, отколкото при Кръста – защото – казва той – когато Дева Мария се намираше под Кръста, тя страдаше заедно с Исуса, тук, обаче, тя страда за Исуса, но без Исуса – изоставена от него.
Всеки християнин може да загуби Исуса – и то по своя собствена вина – когато извършва смъртен грях. Но нека в такъв случай той, без отлагане, се разкае искрено в добра изповед, за да намери пак Исуса. Не са истински добри християни, които живеят в състояние на смъртен грях, не само дни, седмици и месеци, а много години. Те нямат благодатния живот в себе и рискуват да се погубят за вечно ако смъртта ги свари в такова състояние.
Блажената Катерина от Емерих – още като момиче – се молила така: „Мили Спасителю, дай ми още сега да умра, да не би по-късно да те оскърбя с някой смъртен грях!” Св. Лудвиг – цар на Франция – желаел по-скоро да бъде сполетян от най-страшната болест, отколкото да съгреши смъртно. Така трябва да мислят и действат всички християни. За жалост, обаче, мнозина – за шепа удоволствие – загубват Исуса и рискуват да се погубят.
Затова думите на Подражанието Христово си остават верни: „Да живееш без Исуса е истински пъкъл! Да си близо до Исуса – е раят на земята. Който е загубил Исуса, той много е загубил – загубил е повече от целия свят. Който живее без Исуса – е най-бедният измежду бедните!”
от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
