Аве Мария

Май, месец на Мария

размишления

7 Май

 

7-ми ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ЛЮБОВТА НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ БОГА

Ние четем в светото Евангелие как един младеж отишъл при Исуса и го запитал: „Учителю, коя е най-важната заповед в закона?” Исус му отговорил: „Първата и най-важна заповед е тая: Обичай Бога със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичките си сили; а втората е: обичай ближния си като себе си!” Всеки християнин е длъжен да изпълнява тази най-важна заповед, и то точно според предписанието на Божествения учител. И тук Дева Мария ни е пътеводна звезда, пример и образец

Дева Мария обичала Бога от всичкото си сърце: Тя не е делила сърцето си между Бога и създанията. Нейното непорочно сърце принадлежало изключително на Бога тя не желаела – особено след възкресението на Исуса нищо друго, освен да се освободи от тялото и да се съедини вечно със своя Бог.

Така трябва всеки християнин да обича Бога над всичко и да желае да бъде вечно с него съединен във вечността. Тук можем да приведем думите на една хубава песен, дето се казва: „Ако бих имал хиляда сърца и животи, аз на тебе ги бих поднесъл, мили Исусе!”

Такъв дух трябва да има всеки християнин – да обича Бога над всичко. Ние нямаме нито хиляда сърца, нито хиляда живота, а само едно сърце и само един живот. Нека посветим нашето сърце и нашия живот всецяло на Бога!

Дева Мария е обичала Бога с всичката си душа.

Целият Марийн живот е бил едно ехо от онази песен, която Божията Майка изпя пред своята мила сродница – Св. Елисавета: „Душата ми величае Господа и духът ми се възрадва в Бога, Спасителя мой! Моята душа – искала да каже Дева Мария – не познава друго блаженство, освен да прославя Бога и да почива в него.

Ето, такъв дух трябва да има всеки християнин: да се стреми да хвали Бога чрез добродетелен християнски живот. Колко грижи полагаме да се харесваме на хората! Но това не е толкова важно какво ще мислят за нас хората, а какво мисли Бог за нас!

Дева Мария е обичала Бога с всичките си сили.

Тя е имала силна и за жертви готова воля. Тя беше скромната девойка в храма, но Бог пожела тя да стане майка на Спасителя, и блажената девица се подчинила на Божията воля. Тя се подчинила също и на жертвите, които трябвало да направи при бягството в Египет, за да спаси детенцето Исус от меча на Ирода. Подчинила се също на жертвите при загубване на детето Исус в Йерусалим – при сбогуването със своя Божествен Син, когато той започнал своя обществен живот за благото на душите,  а най-вече при страданието на Голгота. Тогава нашата небесна майка застана под кръста на Божествения Спасите и страда заедно с него за нашето спасение. Това значи да обичаш Бога не само когато всичко върви добре, а и тогава, когато бури се надигат, т.е. когато несгоди, трудности, страдания и изпитания ни спохождат.

 
от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен
http://fatima-pleven.bg.test.dom.bg/index.php/aktualnosti/305-iii-26-04-2020