Тайнствената сила, която ни поддържа духом, която ни утешава и която осмисля нашия земен живот – това е надеждата. Надеждата дава крила на нашия живот и сила в нашите слабости, за да не се отчайваме при житейските неприятности, страдания и изпитания. Ако изчезне тази добродетел, а именно – надеждата – тогава човек се осакатява, замръзва, отстъпва и всякакво усърдие и кураж за по-добър живот изчезват завинаги в него.
Животът на Дева Мария е бил една въплътена надежда, заради това тя се нарича „царица на патриарсите”, които са живели с надежда да видят Спасителя на света – Исуса Христа. Мисъл и копнеж на нейното пренепорочно сърце е бил бъдещият Месия, обещаният Спасител на света. Тя се надявала да доживее този славен ден – идването на Спасителя, но нейното смирение не можело да допусне, че тя ще бъде майката на този толкова очакван Спасител. И когато Господ Исус се родил от нея, нейната надежда била, че това малко и слабо детенце щяло да донесе спасението на света. Човек, който упражнява тази добродетел – надеждата – той има сърце, което се стреми към небето, защото оттам очаква задоволяването на своите желания. Надеждата отправя сърцето на човека към Бога, към съвършенството, към славата в небето. Само Бог може напълно да задоволи човешкото сърце и да го направи щастливо. Всички земни удоволствия са само залъгалка за плътта. След като човек ги е изпитал, те се превръщат в горчиви хапове. Много право е казал Св. Августин: „Ти, о Боже, ни създаде за тебе, и нашето сърце е неспокойно докато то не почине в тебе!”
Вярата ни учи как бог ни създаде, ни спаси чрез страданието и смъртта на Исуса Христа, и ни осветява чрез вдъхновението на Свети Дух. Надеждата пък ни дава упованието, че заради нашето вярно служене на Бога, ние ще бъдем възнаградени стократно във вечността.
Ако попитаме Дева Мария коя е задачата и целта на човешкия живот, тя щ ни отговори със същите думи, които тя отправи към Архангела Гавраила: „Ето Господнята слугиня, нека ми бъде според твоята дума!” Ако почнем да я възхваляваме заради нейната чистота и нейния свят живот, тя веднага ще излее чувствата на душата си с хубавите думи: „душата ми величае Господа, защото направи във мене велики дела и свято е неговото име!” Така трябва всеки християнин да мисли и да действа. Нашата главна цел тук на земята е – да слугуваме на Бога. А когато ни хвалят за някое добро дело, ние трябва да казваме: „Всичко, каквото имам, го имам от Бога, на когото един ден ще давам сметка за всички негови благодати!”
По примера на Дева Мария никога да не губим надежда в Бога – дори в най-трудните изпитания на живота. Нека си спомняме и за хубавите думи на един християнски поет, който така пее: „След нощни мак, утрин идва пак животворна пролет следва зимен мраз – вечен и верен е Бог всегда – Той ще ни помага в скръб и беда!”
от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
