Аве Мария

Май, месец на Мария

размишления

5 Май

 

5-ти ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ЖИВОТЪТ НА ДЕВА МАРИЯ СПОРЕД  ВЯРАТА

Вярата, която имаме, не бива да бъде мъртъв капитал. Според думите на нашия Божествен учител, тя трябва да бъде светлина, която свети и на другите. Всички наши мисли, желания и дела трябва да се ръководят от правилата на религията. „Праведникът живее от вярата” – казва Свети Яков. Да разгледаме тази вечер накратко как Дева Мария, най-мъдрата Девица, е живяла според вярата си

Въз основа на вярата Дева Мария е била убедена и силно е вярвала, че ние живеем всеки миг под окото на Всевишния Бог, който всичко вижда; че ние се намираме винаги, денем и нощем в непосредствена близост до/ със Бога; че Господ Бог ни е по-близо от който и да е друг човек; че ние живеем, движим се и сме във Бога – както казва Свети Павел! Дева Мария е била убедена, че Бог е свидетел на нейните дела, на нейния разговор и на нейните мисли. Затова Дева Мария живяла така, че да не се срамува пред никого, нито пред Бога, който всичко вижда и всичко знае.

Крайната и най-важна цел на всеки християнин е да се стреми към Бога. Най-доброто, ефикасно и лесно средство за постигане на тази цел е мисълта, че Бог ни вижда навсякъде. Разправя се следната случка по време на Александър Велики: „Един негов войник имал голямо страхопочитание спрямо него. От страх и почитание към своя вожд, войникът държал веднъж запален факел и когато пламнала и ръката му, той не помръднал, нито пуснал факела.

Ако мисълта за присъствието на един земен монарх /господар/ е направила такава жертва, и то повече от страх, отколкото от почитание, колко повече трябва да ни предпази от много грешки мисълта, че Бог ни вижда, който е наш любим татко и когото ние с греха обиждаме? Да, наистина, мисълта, че Бог всичко вижда и знае, и че с греха ние обиждаме нашия добър татко, ще ни помогне да отбегнем много грешки.

За какво е мислела Дева Мария при нейната домакинска работа и при всекидневните си занимания? Тя е искала само да угоди на Бога и да изпълни Неговата пресвета воля. Тя не е търсила печалби, чест и слава, а изпълнявала своя дълг като майка домакиня, тихо и безшумно, с радост и с весело лице даже и при най-трудните неща, които е срещала. Къщата й не била богато обзаведена, но чиста и приветлива. Тя изпитвала голяма радост да слугува на Свети Йосифа и на детенцето Исус. „Ето слугинята Господня” – този бил девизът на Дева Мария през целия й живот. Ако искаме да вървим по стъпките на Дева Мария, нека действаме като нея. Да направим нашия живот постоянна молитва чрез доброто намерение и чрез посветяването на деня и работата на Бога всяка сутрин при нашето ставане. Тогава всяко наше дело става постоянна молитва. Нека нашата вяра ни бъде спътник в живота! Именно нашата вяра е, която позлатява всички наши дела и ги прави ценни пред Божиите очи. От друга страна, както казва Св. Яков – „вярата без дела е мъртва”! Затова да живеем и ние с Бога – за Бога и в Бога – тогава нашата душа ще бъде годна за небето.

 
от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен
http://fatima-pleven.bg.test.dom.bg/index.php/aktualnosti/305-iii-26-04-2020