На чешкия историк Свобода задали веднъж следния въпрос: „какво е допринесло най-много, за да остане Чехословакия католическа? Той отговорил: „Това е било почитанието на Дева Мария!”
Кой ще бъде щит на нашата католическа вяра във всички опасности и борби? Без съмнение – Дева Мария. Дева Мария трябва да остане „огледало на нашия живот” най-вече относно вярата ни.
Когато Дева Мария посетила сродницата си – Св. Елисавета – последната я посрещнала с радост като й казала: „блажена си ти, че повярва!” На никой човек вярата не е била изложена на такива изпитания, както вярата на Дева Мария. Но пък и никой досега не е показал такава силна вяра, както Дева Мария. За нея може да се каже: „тя вярваше въпреки/ против всяка надежда!” Нека опишем обстоятелствата по-подробно, в които Дева Мария показа силната си вяра.
При Христовото рождение блажената Дева не намира подслон в града, и е принудена да отседне и пренощува в един обор – пригоден за жилище на добитъка. Там няма люлка, в която да положи новороденото си детенце, и както пише Свети Лука, тя го слага в една ясла. Даже и сламата и сеното, сложени в яслата са чужди. Навсякъде цари тъмнина, бедност и нищета: вместо царски палат – един обор – една бедна колиба, вместо хубави осветлени и отоплени стаи – един обграден от студени стени обор. И въпреки всичко това, блажената Дева вярва. Тя коленичи и обожава това детенце като Бог и господар на вселената. Тя го поднася на скромните Витлеемски овчари и на тримата царе да му се поклонят и да го признаят за обещания Спасител.
Още по-голямо беше изпитанието на вярата на Дева Мария на Голгота. Нейното Божествено чедо виси на кръста между двама разбойници. Тълпата го хулеше и ругаеше, изглеждаше, че всички са го изоставили и че неговото учение загиваше с неговата смърт на кръста. Но въпреки всичко това, Блажената Дева вярва, че всичко става за наше спасение. Тя вярва на думите на Исуса, които той бе казал: „когато бъда издигнат на Кръста, ще привлека всички към себе си!”
от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
