Аве Мария

Май, месец на Мария

размишления

23 Май

 

23-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ЛЮБОВ НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ МОЛИТВАТА

Молитвата е интимен разговор на човека с Бога. Дева Мария ще ни научи как да се молим, а именно:

Да се молим с радост: Когато свещеното писание за пръв път ни представя Дева Мария, то ни я представя как тя се моли, прибрана в малката си къщичка в Назарет. Когато ангелът й известява, че тя е избраната девица, от която ще се роди обещания Спасител на света, той я намира в молитва. А когато свещеното писание последен път говори за Дева Мария, тя се намира между апостолите и учениците Господни в молитва, очаквайки Утешителя – Свети Дух.

Какво е всъщност молитвата? Молитвата е разговор с Бога, в който разговор човекът възхвалява Бога, благодари на Бога за всички негови добрини и благодати, иска му прошка за обидите, с които сме го оскърбили, и най-сетне просим сила с помощ, за да можем да живеем като добри Божии деца. От това се вижда, че молитвата е крайно необходима за нашето спасение. Без молитвата няма благодат – без благодат няма победа над греха, над злото, а без това няма възнаграждение в небето. Тази истина са разбрали много добре светите души. Да споменем някои младежи, които ни дават много добър урок в това отношение: Свети Алоиз от Гонзага обичал толкова молитвата, колкото детето играта. Свети Лудвик Бертрам така обичал да говори с Бога в молитвата, че често пъти майка му и баща му го намирали скрит в някой кът – унесен в молитва. А за Петър Барбарич – един много набожен младеж – се разправя, че той, през свободното време държал ръката под палтото си, и никой не знаел, че той в дясната си ръка под палтото държал броеничката, която обичал да си моли.

Дева Мария се е молила със силна вяра, с дълбоко смирение, с безгранично упование и с постоянство. Тя се молила в блажените часове в Назарет, както и в най-големите скърби на Голгота; тя се молила когато тримата царе се поклонили на Исуса Детенце, но и когато трябвало да бяга в Египет, с други думи – тя се молела във всички обстоятелства на живота.

Нека и ние се стараем да приличаме в това отношение на нашата небесна майка, т.е. да се молим винаги – в радост и в тъга, когато всичко върви по наше желание, но и когато не всичко върви добре. Който редовно се моли, той най-добре се защитава против външните и вътрешните врагове на душата си. Тъй като неприятелите на нашите души никога не престават да ни нападат, затова ние трябва постоянно да бдим и да се молим за сила и помощ, за да можем да излезем победители в борбата против нашите душевни неприятели. Ние се молим непрекъснато когато посвещаваме нашата работа и всички наши занимания на Бога.

 
от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен
http://fatima-pleven.bg.test.dom.bg/index.php/aktualnosti/305-iii-26-04-2020