22-и ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ЛЮБОВТА НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ КРЪСТА
Кръстът бе презиран и смятан за позорно дърво преди смъртта на Христа. След като Исус страда на кръста, умря на кръста и така го освети, кръстът стана знак на победа, наша сила в живота, наша утеха в смъртта, наша слава във вечността. Земята е, и си остава „долина на сълзи”, никой не ще я направи земен рай. Всички срещаме в живота мъки, скърби и страдания. Но милиони и милиони обитатели на тази долина на сълзи са свидетелствали и още свидетелстват, че кръста е най-здравата опора на страдащото човечество. Сам Спасителя – Христос – освети позорното дърво – кръста – и превърна наказателното страдание в спасително наказание чрез своето страдание и смърт на кръста. Затова кръстът стана извор на победна сила в живота. За хилядите мъченици само един поглед към кръста ги е правил по-силни от всички страдания и мъчения, за да могат да жертват най-скъпото, което са имали – живота си – за Господа Христа!
Кръстът, наша утеха в смъртта.
Когато дойде денят на смъртта, вратата към вечността, къде ще търсим тогава утеха и помощ в последната борба, при напускането на света? Нека ни каже това Дева Мария, която сама застана под кръста на Божествения си Син, за да ни даде едно сигурно средство, което прави и горчивата смърт да стане сладка – а именно кръста!
Кръстът е наша слава във вечността.
Когато Исус издъхна на кръста, самата природа се потресе. Слънцето притъмня, земята се разтърси и гробовете се отвориха, а мъртви възкръснаха. Неприятелите на Исуса – ужасени и изплашени – напуснаха лобното място като се биеха по гърдите. Само една жена стоеше спокойно и мирно под кръста на Спасителя – Дева Мария. Тя гледаше как Божествения й Син умира на кръста за спасението на света. Защо тя не се уплаши? Защо тя не побягна? Защото знаеше, че кръстът ще стане победоносен знак на новия завет, т.е. на църквата, ще стане гордостта и славата на Спасителя.
Дева Мария взима участие в страданието и смъртта на своя Божествен Син, но същевременно и във величието и славата на кръста. Затова тя ни кани и ние често да заставаме под кръста през живота си, особено в трудности и изпитания за да можем веднъж да очакваме с радост славата на този победоносен знак. За тези, които в живота си са почитали кръста, той ще бъде тогава предмет на радост и неописуемо тържество. Те ще го очакват с радост, защото знаят, че Христос Господ, който ще отхвърли лошите, към тях ще отправи думите: „Елате вие, благословени от отца ми, наследете царството, което ви е приготвено от създанието на света”. Нека кръстът остане за всички нас извор на сила и благодат в живота, за да бъде във вечността наша радост и слава!
от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
