Най-голямото величие на Дева Мария е, че тя е майка на Божия Син, Исус Христос. Господ Бог – в своето всемогъщество – можеше да направи въплъщението на неговия единороден син, Исус Христос, да стане по нам незнайни пътища. Но той пожела Спасителят да се роди както другите човеци. Затова Господ избра за своя възлюбен Син една майка, достойна за него – Дева Мария. За нищо не се говори толкова ясно в свещеното писание, както за майчинството на пресветата Дева. Достатъчно е само да чуем какво казва Архангел Гавраил на Дева Мария, а именно: „Ето, ти ще заченеш и ще родиш Син и ще го наречеш с името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния!” А когато Дева Мария посетила своята сродница Елисавета, Елисавета, вдъхновена от Светия Дух, радостно се провикнала: „Откъде на мене тая чест да ме посети Божията Майка?” Когато пък Дева Мария, след три дни търсене, намира Исуса в храма между учителите, тя така заговорила: „Синко, защо направи тъй?” Следователно, щом Христос е нейн Син, тя е негова майка. Евреите не познавали Исуса другояче, освен с името „Син Мариин”! Когато блажената Дева пожелала да говори един ден на Исуса, Апостолите му казали: „Майка ти иска да те види!” А сам Исус Христос навсякъде признава Дева Мария за своя майка. Свети Лука Евангелист ни уверява, че божественият Спасител ели тридесет години е бил подчинен и послушен на своята пресвета майка – Дева Мария. Като малко детенце, Господ Исус се оставя тази пресвета девица да го храни, да го повива в пелени, да го слага в люлка и на легло, да го носи на ръце – пред Симеона в храма – да бяга с него в Египет.
Църквата, открай време, признава божественото майчинство на Дева Мария. Ние, християните, всеки ден се молим и казваме: „вярвам в Исуса Христа, единствен Божий Син, Господ наш, който се е заченал по действие на Светия Дух, родил се от Дева Мария.” . . . А на Ефеския събор църквата най-тържествено провъзгласи: „Ако някой откаже да приеме, че Исус Христос е истински Бог, и впоследствие, че Мария не е негова майка, такъв да бъде отлъчен от църквата”. Ние признаваме всеки ден тази вероистина когато казваме молитвата: „Света Мария, майко Божия, моли се за нас грешници, сега и на смъртния ни час! Амин.”
от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
