17-и ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: БЕДНОСТТА ПО ДУХ НА ДЕВА МАРИЯ
В началото на своя обществен живот Христос е държал една голяма проповед на народа. В тази проповед Исус провъзгласи блаженствата, между които е и: „Блажени са бедните по дух, защото те ще притежават царството небесно!“ Нека разгледаме накратко в какво се състои бедността по дух. Бедността по дух се състои в твърдото убеждение, че всичко, що притежаваме – духовни дарби и материални блага – не е наша пълна собственост, а собственост на Бога, който ни е дал тези дарби и земни блага. Ние сме временни стопани и управители на тези дарби и блага, и един ден ще даваме отчет дали сме ги стопанисвали според намерението на Всевишния. Ако Бог ни е дал повече блага, то негова воля е да ги делим с по-бедните и нуждаещи се чрез милосърдни дела.
Бедността по дух се състои най-вече в това: да не сме привързани към земните блага, които Бог ни е дал. Човек може да притежава много земни блага и дарования и все пак да бъде беден по дух ако не е привързан към тези блага и е готов да дели тези блага с бедните и нуждаещите се. Обратно: човек може да притежава малко земни блага и дарования и все пак да не е беден по дух, ако е привързан прекалено към малкото, което притежава и постоянно се тревожи и безпокои какво може да спечели и какво да загуби.
И в това, т.е. в бедността по дух, Дева Мария ни е за пример. Тя никога не е мечтала богатства, а е била винаги доволна с това, което Бог й е дал. Във Витлеем тя дава на света Спасителя в бедна пещера. Но ето, че идват тримата царе от изток, които поднасят на новородения Спасител своите скъпоценни дарове: злато, смирна и тамян. Дева Мария, казват някои отци, станала богата, тъй като притежавала злато. Но според същите отци, Дева Мария предпочела скромността и бедността и затова раздала тези ценни дарове на бедните. Затова при въвеждането на Исуса Детенце в храма, тя не поднася на свещеника дара на богатите, а дара на бедните – две гълъбчета.
Марииното сърце не било привързано към земното, тя стояла над всичко земно. Светът, богатствата и техните удоволствия не са имали влияние над нейното пренепорочно сърце. Исус и вечното блаженство са били нейното богатство. Да подражаваме и ние на Мария, да не се привързваме към земните неща, да си служим с тях и да ги използваме, но да държим сърцата си отправени към небесните.
от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
