16-и ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ДУШЕВНАТА СИЛА НА ДЕВА МАРИЯ
Без душевна сила, без мъжество, не е възможно да се води духовен живот. Тази душевна сила е топлотата, при която вирее добродетелта, и без която топлота всичко духовно загива. Ние сме изложени на безброй изкушения и борби, и затова се изисква вътрешна сила – вътрешна съпротива. Животът носи със себе си кръстове, и страдания и изненади. Нужна е душевна сила, за да можем да понасяме и да победим всичко с християнско търпение и мъжество. Блажена Дева Мария е била винаги нащрек, за да може да запази всички Божии благодати, с които Господ я бе обсипал, а също така и възвишението на своето звание. Какво голямо постоянство е показала Дева Мария, за да отговаря винаги и навсякъде на Божиите намерения! Каква съпротивителна сила против опасностите на света, който мрази вярното служене на Бога! Ако Дева Мария се е нуждаела от тази вътрешна сила, колко повече и ние, които не можем да разчитаме на такива обилни благодати, с каквито е била надарена Дева Мария. Каква съпротивителна сила е нежна и за нас, за да не отстъпваме от нашите религиозни задължения – даже и тогава, когато сме подложени на преследвания!
В град Сараево – Югославия – при едно шествие добри момичета и студентки, носели знамето на Дева Мария без грях зачената. На другия ден в училището техни състудентки ги подиграли, че били много религиозни и набожни. Ония момичета, обаче, открито заявили: „Ние не съжаляваме, а се гордеем, че вчера ние носихме знамето на Дева Мария без грях зачената. С това ние искаме да покажем нашата силна вяра в Бога и любовта си към нашата мила майка – Дева Мария!“
Така трябва да действа всеки християнин – преди всичко Бога и вярата, след това земните блага! Ако не практикуваме вярата си, не присъстваме на църковните служби, защото другите не вършат това, тогава ние сме безхарактерни, вярата ни е слаба, и нямаме достатъчно душевна сила. Такива християни приличат на тръстиката, която се люлее според вятъра.
Примерът на нашата небесна майка трябва да подтиква и нас да бъдем и ние безстрашни и непоколебими в изпълнението на нашите религиозни задължения. За тази цел се изисква силна воля и силно католическо убеждение. Твърдите и убедени католици могат и трябва да бъдат пример и насърчение за слабодушните и непостоянните. Затова да пазим вярата си и правата на църквата с думи и пример.
от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
