10 Май

10-и ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ЛЮБОВТА НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ БЛИЖНИЯ

Който обича Бога искрено, той непременно ще обича и ближния си, защото любовта към Бога и към Ближния са неразделни. И понеже Дева Мария е обичала Бога с всичкото си сърце, тя е обичала и ближния си като себе си. Дева Мария е виждала във всеки човек великото дело на създателя, а в душата на всеки човек – подобието на Бога. Затова Дева Мария е почитала Бога в ближния, а ближния – в Бога.

Дева Мария разбрала напълно великото дело на Исуса Христа, който за да спаси човека е водил един живот пълен с жертви и лишения, и на края на живота си е умрял за човека на кръстното дърво. От този, пълен с жертви, живот на Господа Исуса, блажената Дева е черпила сили, за да обича хората всеотдайно – както никой друг човек тук на земята. Дева Мария е познавала също чудотворното дело на Светия Дух в душата на човека. Затова тя е обичала ближния си с неизмерима любов. Немският духовен писател пише на своите събратя следното: „Ако ти се намираш в блажено съзерцание и през това време  почука на вратата за малко храна, стани от молитвата, дай на бедния каквото проси, и тогава пак се върни да се молиш!”

Така правела често Дева Мария, тя свързвала молитвите с услугите на ближния си. Когато някой тихо чукал на портата й, тя като че ли виждала в лицето на бедния ангел от небето, и веднага му се притичала на помощ. Чуждата скръб и чуждата радост, чуждото щастие и чуждото нещастие дълбоко се врязвали в нейното майчино сърце.

С радващите се и тя се радвала, с плачещите и тя плакала.

За да помогне на сродницата си Св. Елисавета, Дева Мария е изминала дълъг път, и за да се порадва с нея, че Бог беше погледнал милостиво над нея и надарил с рожба на стари години. За да помогне на загрижените младоженци в Кана Галилейска, могъщата Девица изпросва от своя Син – Исуса да извърши първото чудо като превърнал водата на вино.

От всеотдайна обич към нас, Дева Мария е понасяла всички злини и горчивини на този свят. С това Дева Мария е искала да ни покаже как трябва да се отнасяме и ние в разните обстоятелства на живота ни. Ако сме презрени и не ни се признават нашите добродетели, тогава да помислим как във Витлеем Дева Мария е била подхвърлена на произвола, като не й дали подслон в някоя скромна стаичка, а е била принудена да търси една колиба, гдето да се роди многоочакваният Спасител на света.

Ако ти страдаш, сто пъти повече е страдала твоята небесна майка – там във Витлеем, при бягството в Египет, а най-вече под кръста за своя Божествен Син, Исус Христос. Наистина животът на Дева Мария е едно училище, в което всеки християнин може да научи много за своя всекидневен живот. Една добра монахиня, която работела в една болница на прокажени често пъти повтаряла тези хубави думи: „Не е нужно аз да живея! Нужно е докато съм жива да помагам на прокажените!”  Това е истинска всеотдайна любов към ближния по примера на Дева Мария.

Блажената Дева Мария обичала ближния си със самоотвержена любов. Майката Божия не роди Божия Син само за себе си, за нейната майчина радост, а го роди, пази го за целия свят, за всички хора. Тя сподели с нас най-хубавото, най-ценното съкровище на своето пренепорочно сърце – Исуса Христа – и го пожертва за наше спасение. Дева Мария толкова много е обичала света, че два пъти е пожертвала за нас своя любим Син: първия път – в храма пред стареца Симеона, а втори път – на Голгота, на кръстното дърво.

Така трябва и ние да постъпваме: да понасяме жертвички и лишения в полза на ближния. Това значи да обичаш ближния си със самоотвержена любов. 

от сайта на енория „Дева Мария от Фатима“ – Плевен

http://fatima-pleven.bg.test.dom.bg/index.php/aktualnosti/305-iii-26-04-2020