Генерални Аудиенции

Мария образ и модел на Църквата

23 октомври 2013 – Папа Франциск

Мария образ и модел на Църквата

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Продължавайки нашите катехези за Църквата, днес бих искал да разгледам Мария като образ и модел на Църквата. Ще направя това, като взема израз от Втория Ватикански събор. В Конституцията Lumen Gentium се казва: „Както учи Св. Амвросий, Божията Майка е образ на Църквата в реда на вярата, милосърдието и съвършеното единение с Христос“ (№ 63).

  1. Нека започнем с първия аспект, Мария като модел на вяра. В какъв смисъл Мария представлява модел за вярата на Църквата? Нека помислим коя беше Дева Мария: еврейско момиче, което чакаше с цялото си сърце изкуплението на своя народ. Но в сърцето на младата дъщеря на Израел имаше тайна, която дори тя самата все още не знаеше: в Божия любящ план тя беше предопределена да стане Майка на Изкупителя. На Благовещение Божият пратеник я нарича „благодатна” и й разкрива този план. Мария отговаря с „да“ и от този момент вярата на Мария получава нова светлина: тя е съсредоточена върху Исус, Божия Син, който прие плът от нея и в когото са изпълнени всички обещания от историята на спасението. Вярата на Мария е изпълнението на вярата на Израел, цялото пътуване, целият път на този народ, очакващ изкупление, се съдържа в нея и в този смисъл тя е моделът на вярата на Църквата, която има Христос, въплъщението на безкрайната Божия любов като негов център.

Как Мария преживя тази вяра? Тя я изживяваше в простотата на хилядите ежедневни задачи и грижи на всяка майка, като осигуряване на храна, облекло, грижа за къщата…. Именно нормалният живот на Дева Мария беше този, който послужи като основа за уникалната връзка и дълбок диалог, който се разгърна между нея и Бог, между нея и нейния Син. „Да“ на Мария, вече съвършено от самото начало, нараства до часа на Кръста. Там нейното майчинство се отвори, за да прегърне всеки един от нас, живота ни, за да ни насочи към своя Син. Мария живее постоянно потопена в мистерията на създадения от Бога човек, като негова първа и съвършена ученичка, като съзерцава всички неща в сърцето си в светлината на Светия Дух, за да разбере и изживее волята на Бог.

Можем да си зададем въпроса: позволяваме ли да бъдем озарени от вярата на Мария, която е нашата Майка? Или я смятаме за далечна, за твърде различна от нас? В моменти на трудност, на изпитание, на тъмнина гледаме ли на нея като на модел на доверие в Бог, който винаги и единствено желае нашето добро? Нека помислим върху това: може би ще ни бъде от полза да преоткрием Мария като модел и образ на Църквата в тази вяра, която тя притежава!

  1. Стигаме до втория аспект: Мария като модел на милосърдието. По какъв начин Мария е жив пример на любов към Църквата? Да си помислим за готовността, която тя показа към братовчедка си Елизабет. Посещавайки я, Дева Мария донесе не само материална помощ — донесе и това — но донесе и Исус, който вече беше жив в нейната утроба. Да доведеш Исус в тази къща означаваше да донесеш радост, пълнотата на радостта. Елизабет и Закария се радваха на една бременност, която изглеждаше невъзможна на тяхната възраст, но младата Мария беше тази, която им донесе пълнотата на радостта, радостта, която идва от Исус и от Светия Дух и е изразена чрез безвъзмездно милосърдие, чрез споделяне с, помагане и разбиране на другите.

Дева Мария също иска да донесе великия дар на Исус на нас, на всички нас; и с него тя ни носи неговата любов, неговия мир и неговата радост. В това Църквата е като Мария: Църквата не е магазин, тя не е хуманитарна агенция, Църквата не е НПО. Църквата е изпратена да донесе Христос и неговото Евангелие на всички. Тя не се привежда – независимо дали е малка или голяма, силна или слаба, Църквата носи Исус и трябва да бъде като Мария, когато отиде да посети Елисавета. Какво й донесе Мария? Исус. Църквата носи Исус: това е центърът на Църквата, да носи Исус! Ако, като хипотеза, Църквата не трябваше да доведе Исус, тя щеше да бъде мъртва Църква. Църквата трябва да донесе Исус, любовта на Исус, милосърдието на Исус.

Говорили сме за Мария, за Исус. Какво ще кажем за нас? Ние, които сме Църквата? Каква любов носим на другите? Дали това е любовта на Исус, която споделя, която прощава, която придружава, или е разводнена любов, като вино, толкова разводнено, че изглежда като вода? Силна любов ли е, или толкова слаба, че следва емоциите, че търси завръщане, заинтересована любов? Друг въпрос: егоистичната любов угодна ли е на Исус? Не, не е така, защото любовта трябва да се дава безплатно, както е неговата. Какви са отношенията в нашите енории, в нашите общности? Отнасяме ли се един към друг като братя и сестри? Или се осъждаме един друг, говорим ли зло един за друг, просто се грижим за собствения си зеленчуков масив? Или се грижим един за друг? Това са въпросите на благотворителността!

  1. И накратко, един последен аспект: Мария като модел на единение с Христос. Животът на Светата Дева беше живот на жена от нейния народ: Мария се молеше, работеше, ходеше на синагогата… Но всяко действие беше извършено в съвършено единение с Исус. Този съюз намира своята кулминация на Голгота: тук Мария е съединена със Сина в мъченичеството на сърцето си и в жертвата на Неговия живот на Отца за спасението на човечеството. Дева Мария сподели болката на Сина и прие с него волята на Отца, в това покорство, което дава плод, което дава истинската победа над злото и смъртта.

Реалността, на която ни учи Мария, е много красива: винаги да бъдем обединени с Исус. Можем да се запитаме: дали си спомняме за Исус само когато нещо се обърка и сме в нужда, или това е постоянна връзка, дълбоко приятелство, дори когато това означава да Го следваме по пътя на Кръста?

Нека молим Господа да ни даде Своята благодат, Своята сила, така че моделът на Мария, Майката на Църквата, да бъде отразен в нашия живот и в живота на всяка църковна общност. Така да бъде!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 23 октомври 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.