библия за младежи - Старият Завет - Излизането от Египет

Манна от небето

Историята на Спасението

Манна от небето

В петнадесетия ден на втория месец след като бяха излезли от Египетската земя, синовете на Израил дойдоха в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай. И зароптаха израилтяните срещу Мойсей и Арон:

„Да бяхме умрели от ръката на Господ в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо и ядяхме хляб до насита! Защо ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад целия ни народ?“

 

Хората събират манна

Тогава Господ рече на Мойсей:

„Ето, ще направя да вали хляб от небето. Нека народът да излиза всеки ден и да събира колкото му е потребно за през деня. Така ще го изпитам дали постъпва по Моя закон. На шестия ден донесеното ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.“

Тогава Мойсей и Арон рекоха на народа: ,Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя. И утре ще видите славата на Господ, защото Той чу вашия ропот против Него. А ние какви сме, та роптаете против нас?“

Докато Арон им говореше, те се обърнаха към пустинята. И ето, славата на Господ се яви в облак.

И Господ каза на Мойсей:

„Аз чух ропота на Израилевите синове.

Така им кажи:

„Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, вашия Бог.“

И наистина! Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса наоколо. Росата се вдигна и по лицето на пустинята остана нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.

Като видяха това, Израилевите синове се питаха един друг: „Какво е това?“ Тогава Мойсей им каза:

„Това е хлябът, който ви даде Господ за храна. Ето какво заповяда Господ. Събирайте от него всеки колкото може да изяде. Събирайте по гомор* (* 1 гомор – 4,5 литра) на човек според броя на хората във всяка шатра.“ Така и направиха Израилевите синове – някои събираха много, някои малко. Кога- то премериха, който беше събрал много, нямаше излишък, а който беше събрал малко, нямаше недостиг. Всеки събра, колкото можеше да изяде.

Мойсей им каза още: „Никой да не оставя от това за утре.“ Но те не го послушаха. Някои оставиха от приготвеното до сутринта и то червяса и се вмириса. И Мойсей им се разсърди. Те събираха сутрин рано всеки колкото можеше да изяде.

А щом припечеше слънце, то се топеше. В шестия ден събраха двойно повече от този хляб – по два гомора за всеки. И всички началници на народа дойдоха и оба­диха на Мойсей. А той им рече:

„Ето какво каза Господ. Утре е почивка, света събота на Господ* (* Бог е отредил седмия ден за почивка. При евреите събота е почивният ден, посветен на Господ. За християните още от времето на апостолите това е неделята, денят, в който възкръсна Исус Христос). Каквото трябва да се пече, опечете и каквото трябва да се вари, сварете днес. А каквото остане, скътайте го и го запазете за утре.“

И сложиха настрана приготвеното, както им заповяда Мойсей. На сутринта то не се бе вмирисало и в него нямаше червеи. И рече Мойсей:

„Това яжте днес, защото днес е събота на Господ. Днес няма да намерите нищо на полето. Шест дена събирате, а седмият ден е събота и в този ден няма да има.“ Но някои от народа излязоха и в седмия ден да събират, ала нищо не намериха. Тогава Господ каза на Мойсей:

,Докога ще се противите да пазите Моите заповеди и закони? Вижте! Господ ви е дал събота и затова ви дава в шестия ден

хляб за два дена. Нека всеки си стои у дома! В седмия ден никой да не излиза от мястото си!“

Израилевият дом нарече хляба с името манна. Тя беше бяла като кориандрово семе и имаше вкус на медена пита.

И рече Мойсей: „Ето какво заповяда Господ: „Напълнете един гомор с манна, за да се запази в родовете! Нека и те видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя!“ Мойсей каза на Арон:

„Вземи един златен съд и сложи в него пълен гомор манна. Постави го пред Господ, за да се пази в родовете ви.“ И Арон направи, както Господ бе заповядал на Мойсей.

Израилевите синове ядоха манна четиридесет години, докато дойдоха в населена земя. Те ядоха манна, докато стигнаха границите на Ханаанската земя.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.