Имало едно време три музикални инструмента, които не можели напълно да се разберат.
Флейтата, китарата и барабанът продължавали да спорят, защото всеки един от тях настоявал да бъде най-важният.
Флейтата казвала, че нейният звук е най-мелодичен от всички.
Китарата спорела, че нейните мелодии са най-добри от всички.
Барабанът рекъл, че неговият ритъм е несравним.
Всеки се мислил за най-добрият и не се занимавал с другите. Затова всеки един от тях свирил на различно място в жилището, където живеели. Но звукът на барабана досаждал на флейтата, флейтата досаждала на китарата, а китарата досаждала на барабана. Никой не успявал да свири спокойно. Вместо да правят музика, те правили шум – ако някой се спирал да ги послуша, веднага усещал болки в главата. Все така било.
Накрая един ден дошла, да живее с тях една палка. Като видяла това, което се случвало, им казала:
-Ако искате, мога да ви помогна?
-Но трите инструмента били убедени, че никой не може да им помогне. Най-доброто решение било, да се разделят: всеки да отиде да живее по свой начин. Така биха могли да свирят свободно, без да досаждат на другите инструменти. Палката ги помолила да опитат поне да свирят заедно една и съща песен. Тя би могла да помогне. Отначало не били много съгласни, но накрая приели. Палката обяснила какво трябва да свири всеки от тях, и после, след едно добро упражнение, започнала да дирижира песента. Трите инструмента гледали с внимание палката, която показвала във всеки един момент как и кога трябва да свирят. Песента се получила много добре. Флейтата, китарата и барабана не спирали да се удивляват. Свирили заедно една и съща песен и го правели много добре. Започнали да правят музика. Когато свършили да свирят, били толкова доволни от резултата, че се поздравили един друг. Било за първи път, когато са съгласни един с друг, за нещо.
Поискали от палката да повторят същата песен. Продължавали да свирят целия ден, стотици пъти. Всички онези, които минавали оттам, спирали да ги послушат – толкова хубаво свирили.
Обединявайки се и взимайки най-доброто от всеки, успели да сформират един малък оркестър. От тогава започнали да изнасят концерти на различни места и станали прочути, заради прекрасните си изпълнения.
А ти как свириш и с кого свириш?
Поуката: нашият добър Бог чака твоето разположение. Спомни си че:
-Както симфонията има нужда от всяка нота, както книгата има нужда от всяка дума…
така и човечеството има нужда от Теб!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Малкият оркестър
Имало едно време три музикални инструмента, които не можели напълно да се разберат.
Флейтата, китарата и барабанът продължавали да спорят, защото всеки един от тях настоявал да бъде най-важният.
Флейтата казвала, че нейният звук е най-мелодичен от всички.
Китарата спорела, че нейните мелодии са най-добри от всички.
Барабанът рекъл, че неговият ритъм е несравним.
Всеки се мислил за най-добрият и не се занимавал с другите. Затова всеки един от тях свирил на различно място в жилището, където живеели. Но звукът на барабана досаждал на флейтата, флейтата досаждала на китарата, а китарата досаждала на барабана. Никой не успявал да свири спокойно. Вместо да правят музика, те правили шум – ако някой се спирал да ги послуша, веднага усещал болки в главата. Все така било.
Накрая един ден дошла, да живее с тях една палка. Като видяла това, което се случвало, им казала:
-Ако искате, мога да ви помогна?
-Но трите инструмента били убедени, че никой не може да им помогне. Най-доброто решение било, да се разделят: всеки да отиде да живее по свой начин. Така биха могли да свирят свободно, без да досаждат на другите инструменти. Палката ги помолила да опитат поне да свирят заедно една и съща песен. Тя би могла да помогне. Отначало не били много съгласни, но накрая приели. Палката обяснила какво трябва да свири всеки от тях, и после, след едно добро упражнение, започнала да дирижира песента. Трите инструмента гледали с внимание палката, която показвала във всеки един момент как и кога трябва да свирят. Песента се получила много добре. Флейтата, китарата и барабана не спирали да се удивляват. Свирили заедно една и съща песен и го правели много добре. Започнали да правят музика. Когато свършили да свирят, били толкова доволни от резултата, че се поздравили един друг. Било за първи път, когато са съгласни един с друг, за нещо.
Поискали от палката да повторят същата песен. Продължавали да свирят целия ден, стотици пъти. Всички онези, които минавали оттам, спирали да ги послушат – толкова хубаво свирили.
Обединявайки се и взимайки най-доброто от всеки, успели да сформират един малък оркестър. От тогава започнали да изнасят концерти на различни места и станали прочути, заради прекрасните си изпълнения.
А ти как свириш и с кого свириш?
Поуката: нашият добър Бог чака твоето разположение. Спомни си че:
-Както симфонията има нужда от всяка нота, както книгата има нужда от всяка дума…
така и човечеството има нужда от Теб!