Генерални Аудиенции

Малката изгубена овца (от Лука 15, 1:7)

4 май 2016 – Папа Франциск

Малката изгубена овца (от Лука 15, 1:7)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

На всички ни е познат образът на Добрия пастир с малкото изгубено агънце на раменете му. Тази икона винаги е била израз на грижата на Исус за грешниците и на милостта на Бог, който никога не се примирява със загубата на някого. Притчата е разказана от Исус, за да ни накара да разберем, че близостта му с грешниците не трябва да ни скандализира, а напротив, трябва да ни призове всички към сериозен размисъл за това как живеем нашата вяра. Разказът вижда, от една страна, грешниците, които се приближават до Исус, за да го слушат, а от друга – подозрителните законници и книжниците, които се отдалечават от него поради поведението му. Те се отдалечават, защото Исус се приближава до грешниците. Тези мъже бяха горди, арогантни, вярваха, че са справедливи.

Нашата притча се разгръща около трима герои: пастирът, изгубената овца и останалата част от стадото. Този, който действа обаче, е само пастирът, а не овцете. Тогава овчарят е единственият истински герой и всичко зависи от него. Притчата започва с въпрос: „Кой от вас, като има сто овце, ако е изгубил една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след изгубената, докато не я намери?“ (Лука 15:4) Това е парадокс, който буди съмнение относно действието на Пастира: разумно ли е да изоставим деветдесет и деветте заради една единствена овца? Според библейската традиция, пустинята е място на смъртта, където е трудно да се намери храна и вода, където човек е оставен на милостта на дивите зверове и крадците Във всеки случай парадоксът продължава, като казва, че овчарят, след като намери овцата, „слага я на раменете си, зарадван и когато се прибира, свиква приятелите и съседите си, като им казва: „Радвайте се с мен“” (15:5-6). Тогава изглежда, че пастирът не се е върнал в пустинята, за да върне останалото стадо! По-скоро този урок, който Исус иска да научим, е, че нито един от нас не може да бъде изгубен. Божието действие е това на човек, който тръгва да търси своите изгубени деца и след това се радва и празнува с всички при тяхното възстановяване. Това е горещо желание: дори деветдесет и девет овце не биха могли да спрат пастира и да го задържат в кошарата. Той може да разсъждава така: „Нека направя сумата: ако имам деветдесет и девет от тях, загубих едно, но това не е голяма загуба“. Въпреки това той тръгва да търси този, защото всеки е много важен за него и този е най-нуждаещ се, най-изоставен е, най-изхвърлен; и отива да го търси. Всички сме предупредени: милостта към грешниците е стилът, с който Бог действа и на тази милост той е абсолютно верен: нищо и никой не може да го отклони от неговата спасителна воля. Бог не споделя сегашната ни култура на изхвърляне; това не се брои за Бог. Бог не изхвърля никого; Бог обича всички, търси всички: един по един! Той не знае какво означава „да изхвърляш хората“, защото той е изцяло любов, изцяло милост.

Господното стадо винаги е в движение: то не притежава Господа, не може да се надява да го затвори в своите структури и стратегии. Пастирът ще бъде намерен навсякъде, където е изгубената овца. Следователно Господ трябва да се търси точно там, където Той иска да ни намери, а не там, където ние предполагаме, че Го намираме! Няма друг начин да се събере отново стадото, освен да се следва пътя, очертан от милостта на пастира. Докато търси изгубената овца, той предизвиква деветдесет и деветте да участват в обединението на стадото. Тогава не само агнето на плещите му, но и цялото стадо ще последва овчаря до дома му, за да празнуват с „приятели и съседи“.

Трябва често да размишляваме върху тази притча, защото в християнската общност винаги има някой, който липсва и ако този човек го няма, мястото остава празно. Понякога това е плашещо и ни кара да вярваме, че загубата е неизбежна, като нелечима болест. Така рискуваме да се затворим в кошарата, където няма да бъде миризмата на овцете, а вонята на заграждение! А християните? Не трябва да се затваряме в себе си или ще миришем на застояло. Никога! Трябва да вървим напред, да не се затваряме в себе си, в нашите малки общности, в енорията, като се държим за „праведни“. Това се случва, когато липсва мисионерската ревност, която ни кара да се срещаме с другите. Във видението на Исус няма овце, които са окончателно изгубени, а само овце, които трябва да бъдат намерени отново. Трябва да разберем това добре: за Бог никой не е окончателно изгубен. Никога! До последния момент Бог ни търси. Помислете за добрия крадец; само в очите на Исус никой не е окончателно изгубен. За неговата перспектива, ако е изцяло динамична, отворена, предизвикателна и креативна. Подтиква ни да тръгнем напред в търсене на път към братството. Никакво разстояние не може да отдалечи пастира; и нито едно стадо не може да се отрече от брат си. Да намериш изгубения е радостта на пастира и на Бога, но е радост и на цялото стадо! Всички ние сме овце, които са извадени и върнати по милостта на Господа и сме призвани да съберем цялото стадо при Господа!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 4 май 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.