библия за младежи - Старият Завет - Времето на пророците

Макавейските мъченици

Историята на Спасението

Макавейските мъченици

Последните векове преди раждането на известения от пророците Месия Палестина пада под сирийска власт – по време­то на цар Антиох IV /175 – 163 г. преди Христа/. Евреите изгубили правото си да се самоуправляват и да изповядват свободно своята вяра. Много от тях загинали по време на гоненията и насилията заради вярата си. Героичен пример на вярност към закона и вярата на техните деди дали не само книжникът Елеазар, но и майката на Макавей с нейните седем сина. Мъченичеството станало в Антиохия.

 

Случи се така, че бяха хванати седем братя с тяхната майка. Царят заповяда да ги бият с камшици и бичове, за да ги принудят да ядат непозволеното свинско месо.

Един от братята проговори от тяхно име: „Какво искате да ни питате и какво искате да узнаете от нас? Ние сме готови по-скоро да умрем, отколкото да престъпим законите на нашите отци!“

Тогава царят се разгневи силно и нареди да нагорещят тави и котли. Веднага щом ги нагорещиха, заповяда да отрежат езика на онзи, който пръв заговори, да одерат кожата му и да отсекат ръцете и краката му пред очите на другите братя и майка им. После заповяда да занесат все още дишащия труп на кладата и да го опекат на тава. А когато от тавата се

разпростираше силна миризма, другите братя заедно с майка си се подкрепяха един друг, за да претърпят мъжествено смъртта.

Като умря първият, изведоха на мъчение втория. Одраха му кожата от главата заедно с космите и го попитаха: „Ще ядеш ли свинско месо?“, преди да започнат да го измъчват.

Той отговори на бащин език: „Не!“ Затова и него го убиха по същия начин.

Издъхвайки, рече: „Мъчителю, ти ни лишаваш от този живот, но Царят на света ще възкреси за вечен живот нас, умрелите за Неговите закони.“

След това беше изложен на мъчения третият. Когато му поискаха езика, той веднага го подаде, протегна без страх и ръцете си и каза: „От Небето съм ги получил и за Неговите закони не ги жаля, и се надявам да ги получа пак от Него.“

Дори царят и онези, които бяха там, се смаяха на смелостта на младежа, който презираше страданията.

С такава твърдост отидоха на смърт и следващите трима братя.

След това доведоха шестия, който, преди да умре, рече на царя: „Не се заблуждавай напразно. Ние търпим това, понеже съгрешихме пред нашия Бог и затова се случиха с нас такива неща. Ала не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бог.“

Но най-достойна за възхищение и за славна памет беше майката, която, гледайки как и седемте й сина умират в един ден, търпеше благодушно с надежда в Господ. Изпълнена с доблестни чувства и подкрепяйки женското си сърце с мъжки дух, тя насърчаваше всекиго от тях на бащиния им език, като казваше:

„Не аз съм ви дала дух и живот и не чрез мене сте се образували. Затова Творецът на света, Който е създал човешката природа и е наредил произхода на всекиго, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие не щадите себе си за Неговите закони.“ Когато остана най-малкият син, царят започна да го увещава не само с думи, но и с клетвени уверения, че ще го направи богат и честит, ще бъде негов приятел и ще му повери почетни длъжности, ако отстъпи от законите на отците си.

Но понеже момъкът пренебрегна всичко това, царят повика майка му и започна да я убеждава да посъветва сина си, за да го запази.

Майката рече:

„Сине мой, смили се над мене, която съм те носила девет месеца в утробата си и три години съм те кърмила с мляко, която съм те отгледала и възпитала. Моля те, синко, погледни небето и земята и всичко, което е по тях, и знай, че всичко това е сътворил Бог от нищо и че така е произлязъл и човешкият род! Не се бой от този убиец, а бъди достоен за братята си! Приеми смъртта, за да те придобия отново по Божия милост с твоите братя.“

И докато тя още говореше, момъкът извика: „Какво чакате? Аз не се покорявам на царска заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Мойсей. А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, няма да се скриеш от Божиите ръце.“

Тогава ядосаният цар постъпи с него още по-жестоко, отколкото с другите, негодувайки заради подигравката. Така и последният свърши живота си чист, осланяйки се изцяло на Господ.

След синовете умря и майката.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.