Разкази от сестра Терезита

Любовта на лястовицата

имало едно време…

Любовта на лястовицата

    

         Една лястовица станала приятелка на едно дете и често отивала да кацне на неговото рамо и да играе в неговите ръце. Детето й давало житни зърна, малко трохи от хляб и понякога някоя бучка захар.

         Един лош ден детето, вече слабичко, се разболяло от неизлечима болест. Принудено да прекара почти цялото си време на легло, то било грижовно, лекувано от своята майка, но също така и лястовицата не го оставяла за миг. Кацвала на леглото, особено когато майката трябвало да се занимава със домакинска работа. И през нощта, кацвала на перваза на прозореца и мълчала, защото детето спяло. Когато се събуждало, започвала да пее, за да го развесели.

         Болестта не продължила дълго. В началото на пролетта детето починало.

         Също и лястовицата изчезнала от къщата. Отишла на гробището, за да продължи да прави компания на своя малък приятел; прекарвала с часове върху неговия гроб, носейки му малки цветя, събрани със своя клюн.

         Един ден я намерили със главичка обърната, завинаги заспала върху неговия гроб, като че ли искала да каже на всички, че се обича до смъртта.

 

Ние способни ли сме да обичаме така?

Исус е умрял за нас, за нашите грехове!