Руският писател Достоевски разказвал историята на една богата госпожа, много голяма скъперница, която току-що умряла и се озовала пред едно дяволче, което я хвърлило в огненото море на ада. Нейният ангел-пазител започнал отчаяно да търси, дали случайно няма някакъв начин, да я спаси. Накрая си спомнил за една далечна случка и казал на Бог:
– Един път госпожата подари един лук от своята градина на един бедняк.
Бог се усмихнал на ангела:
-Добре, благодарение на този лук може да се спаси. Вземи лука и се покажи в морето от огън така, че госпожата да го хване и после я издърпай нагоре. Ако твоята госпожа остане прикачена към единственото си добро дело, ще може да бъде изтеглена чак до рая.
Ангелът се надвесил, колкото може повече над огненото море и извикал на жената:
-Бързо, хвани се за лука!
Госпожата го послушала и веднага започнала да се изкачва към небето. Но един от осъдените се хванал за края на дрехата й и бил издигнат нависоко с нея; друг грешник се хванал за крака на първия и той се издигнал.
Бързо се образувала една дълга опашка от хора, които се изкачвали към рая, хванати за госпожата, вкопчена в лука, дърпан от ангела.
Дяволите били много притеснени, защото адът оставал празен, прикачен към лука. Много дългата редица пристигнала до вратите на рая.
Госпожата обаче била непоправима скъперница и в онзи момент се обърнала към редицата от грешници, прикачени към дрехата й и извикала сърдито: -Лукът е мой! Само мой! Оставете ме!
Точно в този момент лукът се разкъсал и жената, с всички, които я следвали паднали в морето от огън.
Обезсърчен, пред вратите на рая, останал само ангелът- пазител.
Разтовари ръцете си за другите ръце. Стисни ги силно. Хубаво е да се спасим заедно.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Лукът
Руският писател Достоевски разказвал историята на една богата госпожа, много голяма скъперница, която току-що умряла и се озовала пред едно дяволче, което я хвърлило в огненото море на ада. Нейният ангел-пазител започнал отчаяно да търси, дали случайно няма някакъв начин, да я спаси. Накрая си спомнил за една далечна случка и казал на Бог:
– Един път госпожата подари един лук от своята градина на един бедняк.
Бог се усмихнал на ангела:
-Добре, благодарение на този лук може да се спаси. Вземи лука и се покажи в морето от огън така, че госпожата да го хване и после я издърпай нагоре. Ако твоята госпожа остане прикачена към единственото си добро дело, ще може да бъде изтеглена чак до рая.
Ангелът се надвесил, колкото може повече над огненото море и извикал на жената:
-Бързо, хвани се за лука!
Госпожата го послушала и веднага започнала да се изкачва към небето. Но един от осъдените се хванал за края на дрехата й и бил издигнат нависоко с нея; друг грешник се хванал за крака на първия и той се издигнал.
Бързо се образувала една дълга опашка от хора, които се изкачвали към рая, хванати за госпожата, вкопчена в лука, дърпан от ангела.
Дяволите били много притеснени, защото адът оставал празен, прикачен към лука. Много дългата редица пристигнала до вратите на рая.
Госпожата обаче била непоправима скъперница и в онзи момент се обърнала към редицата от грешници, прикачени към дрехата й и извикала сърдито: -Лукът е мой! Само мой! Оставете ме!
Точно в този момент лукът се разкъсал и жената, с всички, които я следвали паднали в морето от огън.
Обезсърчен, пред вратите на рая, останал само ангелът- пазител.
Разтовари ръцете си за другите ръце. Стисни ги силно. Хубаво е да се спасим заедно.